Васил Загоров В ноемврийския зимен ден пернишката „Стомана индъстри“ ни посрещна мрачна и навъсена като самия сезон. И помен не е останал от лятната приветливост, когато управителният съвет на предприятието, президентът Георги Първанов и други високопоставени гости откриха новия цех за прокатни изделия. Тогава собствениците от „Сиденор груп“ обещаха нови инвестиции за развитието на Перник и региона и за превръщането му в модерен балкански център за производство на стомана. Очакванията се стопиха за по-малко от шест месеца и днес заводът на „Стомана“ не е гостоприемен за журналисти. Не успяхме да установим връзка с ръководството, а охраната любезно ни показва пътя към бариерата. Хората също са неприветливи, уплашени, ядосани. И няма как да е иначе - за десет дни са съкратени поне 182-ма работници, или над 10 на сто, по данни на районната Инспекция по труда. Посрещаме обедната смяна пред солидния портал, но най-честите отговори са „Не работя в завода“, „Съжалявам, бързам“ или „Закъснявам за рейса“. Някои от служителите просто ни подминават с безизразен поглед, но има и такива, които са „претръпнали“. „Бях съкратен и през 2002 г. Сега чувам, че ще има нови съкращения и затова не се притеснявам“, споделя с екипа ни млад служител на завода. „Лошото в случая е, че работодателите не предупредиха съкратените. Всичко стана на принципа ставаш и заминаваш.“ Кризата у нас се развива по класическата схема Кризата, която уж щеше да ни подмине, сега ни засяга по класическата схема. „Стомана индъстри“ се задъхва от постоянно нарастващите цени на суровините. Тя е силно засегната от съкратеното в световен мащаб търсене на стомана, защото 85% от продукцията на завода е за износ. Това не е новина - в САЩ, Западна Европа, Русия, Индия и Китай постоянно се гасят пещи заради свитото търсене. Уверени в „светлото бъдеще на завода“, служителите започват да теглят кредити. Те не се притесняват за краткосрочната перспектива, защото взимат високи доходи (между 700 и 900 лева). „Аз не съм вземал кредит, но всеки втори колега е теглил пари от ОББ. Хората взеха по 20, 30, а някои чувам са теглили и по 50 000 лева, които сега няма как да върнат“, обяснява един от бригадирите. Следва другата стъпка - опити за събирането на заемите, а после тяхното отписване и в зависимост от размера на отпуснатите суми – фалит. Новината за големите заеми беше потвърдена от всички служители, с които разговаряхме. „Хората изтеглиха големи кредити по около 30 000 лева и сега са много притеснени. Те не бяха предупредени какво ги очаква, а ръководството успява по различни схеми да ги застави да подпишат. Предложиха им нещо от сорта, че ако подпишат, ще получат по 4 заплати, а ако не - ще си тръгнат само с една“, заяви една от жените на слизане от служебната кола за превоз на персонала. Общо е мнението, че ако заводът не се стабилизира и съкращенията продължат, Перник ще стане „столица“ на българската безработица „Тръгваме към София“ „Живеем в малък град и няма къде да се работи, оставаме в безизходица. Няма начин за погасяването на заемите и ще тръгнем към столицата, добре че е близо. Всички сме притеснени от ситуацията, защото става скрито-покрито. Сега и „Кремиковци“ го закъса, а там работиха много хора от Перник. Теглили сме кредити и не знаем как ще си покриваме вноските“, говорят един през друг притеснените служители. Като винаги в такъв случай се появяват и много слухове и противоположни мнения. От разговорите ни с хората не стана ясно дали ръководството наистина ги е предупредило. Дали са били заставени да си тръгнат насила, или са го направили доброволно. В момента Инспекцията по труда проучва законността на процедурата по съкращаването. Дори е тръгнала мълва, че на 1 декември пещите ще угаснат и заводът ще спре работа окончателно. “За закриването на завода витаят слухове, но това е нормално при това напрежение. Хората са силно притеснени, защото са работили по 20 години и сега може да не им стигне трудовият стаж.“ Няма вяра и на синдикатите Въпреки това положение работещите в „Стомана индъстри“ не вярват в организирана реакция от страна на синдикатите. „Не очакваме синдикална подкрепа, всеки говори, но никой нищо не прави. Хората са уморени от глупости. Те се скатават, траят си и също очакват да бъдат извикани и съкратени“, твърди млад служител. Негов колега го прекъсва и добавя: „Вижте, аз отдавна съм се отказал от синдикална дейност. Организаторите на протестите са фурнаджийски лопати и най-често извличат от протестите на наш гръб лични облаги. Хората нямат вяра в тях, затова аз и по-старите колеги отдавна не членуваме. Напрежение има и хората се притесняват за работното си място, това ги обездвижва.“ Колкото и да опитвахме да се свържем с някого от ръководството вчера, удряхме на камък. Иначе стана известно преди ден, че предприятието има подготвен антикризисен план, че ще се борят за преодоляване на стагнацията на пазара и съкращенията на още служители ще е крайна мярка. Би било добре, ако „Стомана индъстри“ заработи с пълна сила и даде възможност на хората да работят и живеят достойно. Тогава и обявените работни места на сайта на завода, които още стоят там, ще са актуални, а регионът няма да страда от хронична безработица. ОББ ще се съобрази със ситуацията От Обединена българска банка заявиха специално за „Класа“, че ще се съобразят с промененото финансово положение на служителите от „Стомана индъстри”, които са получили заеми от трезора. От банката съветват служителите на завода, които ползват техни кредити, да се обърнат за съвет към обслужващите ги клонове. „ОББ разполага с необходимите инструменти, с които да потърсят възможни решения за преструктуриране или облекчаване на обслужването на кредитите“, уточниха от финансовата институция.