Валентин Гълъбов, изпълнителен директор на TBI: В България няма производства, които рязко трябва да се свият
- Г-н Гълъбов, как се отразява на обикновения потребител финансовата криза?
- Обикновеният потребител все още не знае какво се случва. Неговото състояние е пряко свързано с това ще има ли увеличение на безработицата у нас и в какъв мащаб. Оценките за отражението на световната криза в България са доста предварителни и как ще мине тя при нас е трудно да се каже.
Валентин Гълъбов е изпълнителен директор на „TBI Leasing” и „TBI Credit”. Той е и член на Управителния съвет на Българска асоциация за лизинг. Магистър е по икономика и по информационни технологии. Бил е председател на борда на директорите на Български морски флот, член на борда на директорите на „Булстрад” ЗПАД. Директор в TBI е от 2002 г. Женен е и има две деца.
- Г-н Гълъбов, как се отразява на обикновения потребител финансовата криза?
- Обикновеният потребител все още не знае какво се случва. Неговото състояние е пряко свързано с това ще има ли увеличение на безработицата у нас и в какъв мащаб. Оценките за отражението на световната криза в България са доста предварителни и как ще мине тя при нас е трудно да се каже. Така че според мен хората засега гледат на кризата така, сякаш тя не се отнася до тях. Това не е лошо, защото не се създава излишна психоза.
- Какви са прогнозите ви за развитието на кризата у нас?
- Българските компании вероятно ще загубят от влошаването на икономическата обстановка. Но ефектите от световната криза съвсем не са еднозначни. Затова могат да се разгледат две на пръв поглед взаимно изключващи се прогнози. Едната е, че в България няма много развити производства, които да бъдат рязко свити. Т.е бизнесът у нас, който е структуроопределящ, е до такова състояние на минимума, че при каквато и да е криза ще продължава да работи.
Предвид нивата на безработица у нас, които бяха доста ниски, голяма опасност не ни застрашава. От друга страна, по правило, ако рецесията в световен мащаб е доста дълбока, а в европейските държави тя се задълбочава, ако във времето тя продължи прекалено дълго, естествено, ще окаже голямо влияние и на нашия бизнес, особено на този, който е ориентиран към експорт. Затова всяка бизнес единица трябва да се прибере в разумен обем, да преразгледа стратегията си в съответствие с ограниченото кредитиране и повишената междуфирмена задлъжнялост вследствие на кризата. Би трябвало да спрем дотук с песимизма и да посрещнем следващите 12 - 18 месеца с малко по-затегнати колани, но без да рисуваме с черни краски.
- Какви промени вече са настъпили у нас заради затруднената икономическа ситуация?
- Финансовата криза обикновено е предвестник на икономическата. Това е по-големият проблем за България. Тежестите се понасят вследствие на икономическата криза. Ако една финансова криза премине в някакви допустими рамки, тя има здравословен и отрезвяващ характер. Положително е това, че се връщат реалните стойности както на труда, така и на плодовете на труда. Всичко си идва на точните места.
Негативно влияние, разбира се, оказва ограничаването на кредитирането в България, защото ние сме все още в недоразвит стадий на икономиката. За предпочитане е да има достатъчно финансиране както банково, така и от европейски фондове. Имаме нужда от инвестиции. Но за много компании кризата предлага благоприятни условия, които при добра и конкурентна стратегия биха се отразили позитивно на бизнеса. Полезен ефект ще има при формирането на правилна оценка за пренасочване на финансовите ресурси. Спукването на балона на жилищния пазар е също една от положителните насоки на кризата. Получи се пренасищане и се видяха грешките, допуснати от инвеститорите. Ще има преодолявания, ревизии и загуби.
- Нужна ли е промяна в законодателството, за да може лизинговият пазар да се развива по-добре? Има ли нещо, което да ви пречи в съществуващите закони?
- Прекалено честата смяна на законодателството и съпътстващите я наредби е по-скоро вредна. Самият бизнес няма особени претенции към законите. Лизинговите компании в момента са заети с това да направят оценки на риска за отделните отрасли в една по-дългосрочна перспектива. Важно е да има последователна политика, базирана на предимствата и слабостите, които заплашват по време на криза. Ако отделните компании насочат бизнеса си към посока, която очертава стабилност, лизинговите компании са готови за финансиране.
- Статистиката за пазара на лизинги на БАЛ показва, че има значителен ръст за периода до 30.06. 2008 г. Какво очаквате да покажат данните за следващото тримесечие?
- Ръстът и за деветмесечието ще е сериозен, но промените в политиката на финансиране, свързани с кризата, ще намалят растежа. Това е и отражение от макроикономическата обстановка. Основна дейност на всяка лизингова компания е да финансира колкото се може повече сделки, но най-важно е да се финансират добри проекти. Ако икономиката не се забави много, лизинговите компании винаги биха подкрепили разумния растеж без намаляване на темпото.
- Лизинг или кредит - какви са разликите между двата финансови инструмента и вие кой препоръчвате на потребителите в условията на криза?
- Те са коренно различни по своята същност, характер и предназначение. Лизингът е присъщ за финансиране на бизнеса на корпоративни клиенти и за частни физически лица, които купуват на лизинг основно автомобили. Потребителското кредитиране и основно целевите потребителски кредити и кредитните карти са в графата малки необезпечени кредити за граждани. Това са суми, предназначени за дребни покупки, свързани с подобряване на качеството на живот на отделните потребители. Зависи какво искате да си купите, за да прецените кой от двата инструмента е по-изгоден.
За кола определено е по-удачно да използвате лизинг, кредитът за подобна покупка отнема много повече време, изисква обезпечение и бих казал, че е по-скоро демоде. Важно е да направим разграничение между финансов и оперативен лизинг. Финансовият лизинг е по-популярен, ползва се от частни физически лица и от корпоративни клиенти. Оперативният лизинг все още е с малък пазарен дял, но изключително перспективен. Много предпочитана форма на управление на автопарка от големи кампании, с трайни позиции на пазара. Те главно купуват автомобили, като си осигуряват надеждни, относително нови и поддържани коли. Така си решават проблема с логистиката, а и ползват данъчни преференции. При оперативен лизинг активът си остава в лизинговата компания и от счетоводна гледна точка за наемателя е по-изгоден, признава се за разход месечната вноска и ДДС.
- Какво е състоянието на пазара на кредити?
- „Ти Би Ай Кредит“ е специализирана в малките потребителски кредити - целеви, кешови и кредитни карти. Доста трудно е съвсем точно да прогнозираме каква ще е финансовата стабилност на отделните домакинства и дали приходите, които са генерирали до момента, ще се запазят. Търсенето на потребителски кредити не намалява, но за сметка на това ние станахме по-консервативни от гледна точка на това каква задлъжнялост формира отделният потребител. Тя трябва да кореспондира с доходите, които получава. При повече от 25% от приходите за погасяване на вноска по кредит считаме, че не е здравословно и след анализ обикновено отказваме кредит. Хората трябва да са много по-внимателни към харчовете си. Ние сме във всички търговски вериги, предоставяме масови кредити, но се опитваме да предпазим потребителите от поемането на излишен риск. Един кредит е еднакво рисков и за нас, и за кредитоискателя.
- Какви са тенденциите и очакванията ви за коледните и новогодишните празници?
- Безспорно е, че ще има повишен интерес към потребителските кредити, защото клиентите искат да се зарадват с нова придобивка за празниците. За лизинга това не е толкова пиков период, защото бизнесът има друга крива на потребности. Ние сме в състояние да посрещнем търсенето на пазара дори при условията на по-консервативната позиция на икономическата макроструктура.
Интервюто взе Гергана Костадинова