Людмила Куюмджиева Гергана Костадинова Валентин Георгиев, изп. директор на Американската търговска камара След като завършва юридическия факултет на СУ, Валентин Георгиев започва кариерата си във външнотърговска организация. В САЩ получава специализация по макроикономика и чуждестранни инвестиции. След завръщането си в България взима участие като адвокат в най-големия проект по програма ФАР. В периода 1997-2001г. е главен секретар на НС, а от 2002г. е изпълнителен директор на Американската търговска камара. Кенет Лефковиц, вицепрезидент на Американската търговска камара Кенет Лефковиц, управляващ партньор в NECA и партньор в NECP, е инвестиционен банкер с реализирани сделки за над 100 милиона евро. Той пребивава в страната повече от 12 години. В периода 2000-2003 г. е изпълнителен директор на ПФ „Надежда“, участвал е в Борда на директорите на „Ален мак“. Понастоящем г-н Лефковиц е вицепрезидент и председател на Комитета по обществени дейности на Американската търговска камара. - Световната икономическа криза вече е факт. Смятате ли, че тя ще се отрази и на българския пазар и родната икономика и как? В.Г.: Преди седмици бизнесът твърдеше, че криза има, а правителството смяташе, че тя няма да ни засегне чувствително. Сега нещата вече стоят по друг начин. Въпросът е не дали ще се отрази, а дали ние сме подготвени да се справим с нея и какво трябва да направим, за да ни засегне по-слабо. Очевидно е, че при настоящата ситуация няма държава, която може да се спасява поотделно и е много важно да се постигне координация, каквато се постигна в рамките на ЕС, между ЕС и САЩ, а и на ниво на страните от Г-7. Няма как кризата да не се отрази на България, защото нашата икономика зависи до много голяма степен от потока чуждестранни инвестиции. Този поток вече се свива. Друго направление, по което кризата ще се усети, е свиването на износа. Правителството стигна до извода, че са необходими мерки: предвижда се засилване на контрола върху разходите, както и заделяне на средства за стимулиране на икономическия растеж. Прогнозите, които залага в бюджетната рамка за 2009 г., определено са оптимистични. Трябва да се даде отговор на евентуалното нарастване на безработицата и ще са необходими средства за преквалификация, така че безработните от сектори, които ще бъдат сериозно засегнати, да могат да намерят реализация. Разбираме, че чрез Банката за развитие, в която ще се капитализират 100 млн. лв., ще се отпускат кредитни линии чрез търговските банки, които да подпомогнат малкия и среден бизнес. Добра новина за нас е, че явлението в САЩ и Западна Европа с фалирането на трезори го няма у нас. В страната ни банковата система е стабилна заради свръх регулацията в сектора, но така или иначе сътресения не се очакват. Същевременно банките у нас са клонове на чуждестранни банки и ако при тях има проблеми, то те ще се отразят и при нас. Друг основен фактор са публичните финанси – необходимо е засилване на вниманието към инфраструктурните проекти, защото без тях няма да има големи инвеститори. - Нужни ли са превантивни мерки, които Министерството на финансите трябва да предприеме в сегашните тежки икономически условия на криза? К.Л.: В състояние на криза са нужни превантивни мерки няколко години предварително. Най-важната за България е направена отдавна. Това засяга натрупването на големи резерви от валута – страната поддържа стабилен фискален резерв и това е много важен защитен буфер. Другото е, че България има сравнително малък външен дълг. Все пак трябва да се предприемат много реформи в сферата на правораздаването, образованието, здравеопазването. Въпреки че не са свързани директно с кризата, те ще направят българската икономика конкурентоспособна. - Оптимист ли сте за мерките, които централните банки предприемат за стабилизиране на банковия сектор? К.Л.: Важно беше да се намалят изискванията за задължителни резерви на банките и покачването на таваните за гарантиране на влоговете. Но се натрупа и голям портфейл от заеми към корпоративния сектор, към проекти в имоти със съмнителна икономическа обосновка. Сега ще видим проблеми с качеството на кредитния портфейл и на домакинства, и на компании, но този процес ще се появи след няколко месеца. - През последните месеци наблюдавахме доста обезпокоителни аномалии при цените на долара и на петрола. Какви са прогнозите ви за следващите няколко месеца, особено с оглед на президентските избори в САЩ? К.Л.: Моята аматьорска прогноза за долара е, че той винаги е бил по-слаб по време на война. Има една тенденция за покачването му след война. Почти е ясно, че Обама ще спечели на изборите според всички социологочески прогнози. Съответно той ще изтегли войските от Ирак и доларът ще се повиши на тази база. Ако спечели Маккейн, съответно доларът евентуално ще отслаби позициите си или по-бавно ще се възстанови. - Каква беше основната грешка, която правителството на САЩ допусна, за да се стигне до настоящата криза? Можеше ли тя да бъде избегната? К.Л.: Основната грешка беше да няма изискване за прозрачност на пазара на така наречените CDS (Credit Default Swaps) и ипотечните облигации. Тези инструменти се търгуват на неофициален пазар между банки и други специализирани финансови институции и не бяха много ясно определени цените им. Много се разчиташе на рейтинговите агенции, които имаха конфликт на интереси. Така се появи възможност да се надува мехур на пазара за тези инструменти. САЩ в този случай трябваше да настоява за повече прозрачност. - Как смятате, че ще се отрази развилата се финансова криза на чуждестранните инвеститори у нас, на валутния пазар и в частност на съотношението долар-евро? К.Л.: Съотношението долар-евро е ясно, доларът се покачва спрямо еврото. Това е малко учудващо, защото европейските монетарни власти са поддържали по-строга политика последните години, не са били на война и еврото фундаментално трябва да е по-силно от долара и така беше поне до преди няколко седмици. Сега, при настъпване на кризата, има развързване на много позиции и превалутиране на много портофейли обратно в долари и това покачва цената на долара временно. Междувременно има крах на пазара в Унгария, Прибалтика и Казахстан. Може да очакваме и вече виждаме спиране на кранчето на инвестиции към България. Страната не е ликвиден пазар, така че тези, които са инвестирали тук, не могат да се оттеглят лесно, защото няма на кого да продадат. Има и доста дългосрочни инвеститори, които не обръщат внимание на моментната конюнктура. - Имате ли информация за оттегляне на щатски фирми от европейските пазари и най-вече от България или за спрени проекти на наша територия? Какъв е обемът на инвестициите от САЩ у нас по ваши данни и какви са прогнозите ви за 2009 г.? В. Г.: Хубавото е, че тези, които са тук, няма да си тръгнат и тези, които са в процес на разговори, нямат намерение да се отдръпнат от нашия пазар. Обемът на инвестициите от САЩ в България е около 2,7 млрд. долара за периода 1992 – 2007 г., а само за 2007 г. е 1,4 млрд. долара. Търговският стокообмен за миналата година е 748 млн. долара с положително салдо за България. - В тази връзка кои са конкурентните предимства на страната в очите на американските вложители? В. Г.: Едва ли не всяка страна на Балканите има амбицията да се превърне във „врата за чуждестранни инвестиции”, но ние наистина притежаваме стратегическо предимство – в географски и политически план, което ни дава основание да претендираме, че България може да бъде „врата на американския бизнес” към региона и към ЕС. Когато развивахме нашата програма за ЕС, заявихме, че ще позиционираме страната като привлекателно място за инвестиции и предвид малкия пазар на България осъзнахме, че ще бъдем много по-убедителни, ако представяме страната като възможен достъп до пазарите в Югоизточна Европа. Това е печелившата политика на Камарата пред американския бизнес, защото разкрива пазар не от 8 млн., а от близо 120–130 млн. души в нашия регион. Знаем, че страната е привлекателна с ниските данъчни ставки, с евтината работна ръка. - Смятате ли, че българският бизнес има шансове зад Океана, в кои сектори и бихте ли дали примери за успешни компании? В.Г.: Шансове винаги има, обаче при това стечение на обстоятелствата и тази криза е много трудно сега нашият бизнес да пробие. Най-силният сектор, в който винаги сме имали световно признание, са информационните технологии. По-вероятно е да успеем да се развиваме чрез партниране или сливания с американски компании, отколкото да си пробиваме път сами.