Д-р Ибрахим Туран е роден през 1968 г. в Измир, Турция. След успешно завършване на образованието си той се присъединява към Института за банкови науки и застраховане към Университета „Мармара“ в Истанбул като изследовател и асистент-преподавател. Там специализира финансови и икономически науки. Преподава в още много други университети. Д-р Туран има много статии за финанси, макроикономика, политическа икономика, издадени в периодични издания на турски и английски език. Бил е и редактор в икономически отдел на вестник, отговарящ за банки, финанси и финансови технологии. През 2004 г. е избран за член на управителния съвет на Турската централна банка. През май 2008 г. е избран за неин заместник- председател. - Г-н Туран, какви са условията в банковия сектор в Турция? Как се отразява на страната световната финансова криза? Кои са световните финансови предизвикателства, пред които са изправени страните от Югоизточна Европа и подготвени ли са те, за да се справят с тях? - Турската икономика преживя най-лошата финансова криза за последните 50 г. по време на програмата за дефлация на валутния курс, подпомогната от МВФ през 2001 г. Мерките, които бяха приложени след нея, спомогнаха да се отстранят деформациите в турската икономика и тя да придобие стабилност в цените, да се реструктурира финансовата система и да се постигне постоянен дългосрочен растеж. Най-важният рисков фактор за страните от Югоизточна Европа, включително Турция, е настоящото състояние на дефицита по текущата сметка. Досега държавите успяват да се справят с финансирането му при благоприятни условия на ликвидност в глобален мащаб. Сега обаче, след започването на финансовата криза, това започва да се усеща и на развиващите се пазари, апетитът за риск на инвеститорите значително се е понижил и приходът на чуждестранни инвестиции е намалял. Всичко това упражнява натиск върху възбудимостта на валутните курсове. Все пак заедно с потенциалното забавяне на растежа в търсенето, обезценяването на валутите спрямо еврото и американския долар и спадът при производствените цени от рекордно високи нива безспорно ще намалят този дефицит, както и финансовите нужди на страните в средносрочен план. Поевтиняването на вътрешната парична единица може да доведе до повишаване на нивата на инфлацията. От друга страна, слабото търсене вътре в страната, както и забавянето на чуждестранното търсене заради затягане на условията по ликвидността и финансовата криза допринесоха за дефлационния процес. - Повишаването на цената на финансирането за банките и нарастването на лихвените нива – това ли е основният ефект, който понасят държавите заради кризата? - Бурното движение във финансовия сектор, което започна в средата на 2007 г., тепърва трябва да затихва, както и нивата на непостоянство, което е индикация за неизвестността, в момента са твърде високи. Отражението върху банковата система от кризата се състои в увеличени лихвени проценти, затегнати условия по ликвидност и висок кредитен риск. Страните, които са силно зависими от чуждестранен капитал за финансирането на инвестиции, за да се достигне високо ниво на ръст, в което число влиза и Югоизточна Европа, със сигурност ще срещнат затруднения в откриването на такива чуждестранни източници. - Лихвените проценти в Турция са едни от най-високите. На какво се дължи това? - Стойностите на лихвите зависят най-вече от три елемента. Това са основният лихвен процент, премията за риск и инфлацията. Стойностите на ОЛП зависят от различни фактори като гъвкавост на заемните фондове и търсенето за тях, но също е необходима и структура, запазваща инвестициите в икономиката и развитието й. Турция е с много младо население, средната възраст е 28 г. и очакванията на домакинствата за тяхното бъдеще са големи. Тези условия дават предпоставка за запазване на ниски лихвени нива. За съжаление турската икономика отчита затруднения, свързани с публичните финанси и инфлацията. Между 2003 г. и 2006 г. фискалната политика се завърна и инфлацията също. Това донякъде обяснява високите лихвени нива в Турция. - Как се развива пазарът на кредитиране в Турция? В страната ви има ли опасност от нискокачествени кредити? - Кредитните пазари в Турция все още не са сериозно засегнати от финансовата бъркотия.Финансовите ни инструменти са се покачили с около 33% на годишна база към юли 2008 г. При потребителските кредити трендът е възходящ и годишното покачване е с около 38% за октомври 2008 г. Съотношението между несъбираемите кредити и всички кредити е отбелязало спад от 8 пункта до 3,5% в периода 2003-2007 г. Настоящото ниво на това отношение е под средното за останалите развити страни. - Според вас какво трябва да се предприеме, за да се види краят на тази бързо развиваща се финансова криза? - Това е глобална криза и реакцията срещу нея също трябва да бъде глобална. Въпреки критиките аз оставам оптимист, че усилията на цяла Европа в дългосрочен период ще успокоят пазарите. От своя страна Турската централна банка също предприе някои незабавни действия, за да предотврати възможните щети за пазарите и икономиката. На първо място, пазарът за депозити в чуждестранна валута в рамките на трезора беше отворен отново на 16 октомври и ТЦБ започна да действа като сляп брокер на пазара. Банките със свръхликвидност обаче не са склонни да заемат на онези, които се нуждаят от чужда валута, защото не искат да поемат и риска на контрактора. Този механизъм помага на системата да функционира, тъй като кредитният риск се поема от ТЦБ. В сегашните условия този метод е много по-ефективен от инжектирането на ликвидност в цялата система, тъй като проблемът е свързан с асиметрията и при ликвидните позиции, и при информацията сред финансовите институции. В допълнение търговете за закупуване на чужда валута, които трезорът провежда за попълване на валутните резерви, бяха временно прекратени на 16 октомври, за да се изчака подобрение на ликвидността на турските банки. Нещо повече, от 24 октомври решихме да инжектираме в пазара ликвидност в чужда валута чрез търгове за продажбата й в унисон с основните принципи на плаващия валутен курс. - Какви са прогнозите ви за състоянието на финансовата система в региона и в Турция? - За разлика от практиките по кредитирането в САЩ страните от Югоизточна Европа и Турция използват предимно класическия банков модел със строги правила за кредитиране. Банките нямат директно излагане на събпрайм ипотечно гарантирани книжа и са със стабилна капиталова структура. Първо, високото съотношение заеми-депозити в банковите сектори на страните от Югоизточна Европа може да изложи на опасност гъвкавостта на сектора. В случай на по-нататъшно влошаване на глобалните кредитни условия банките може да имат проблем с осигуряването на финансиране. Второ, ливъриджът (съотношение на дълга към притежаваните финансови активи – б.а.) на домакинствата, който изчислява кредитите на домакинствата като процент от БВП, е сравнително висок в Румъния и България в сравнение с Турция. И накрая, по-нататъшно влошаване на икономическите перспективи може да доведе до увеличаване на дела на необслужваните кредити и впоследствие ще доведе до отслабване на капиталовите позиции и доходността на банковия сектор. - Какви са очакванията ви за края на финансовата година? - Скорошният спад в цените на суровините, особено при енергията и храните, най-вероятно ще упражни отрицателен натиск върху всички групи в индекса на потребителските цени (CPI) и ще създаде условия на антиинфлационен процес. Продължаващите проблеми на международните кредитни пазари и глобалната икономика ще продължат да поставят в стресови условия търсенето както на вътрешния, така и външния пазар. Оттам инфлацията ще продължи постепенно да пада в близко бъдеще. По отношение на перспективите за растежа, затегнатата глобална ликвидност и уравновесяването на вътрешното и чуждестранното търсене се отразяват стресиращо върху индустриалното производство, а несигурността в глобалната икономика повишава негативните рискове за търсенето на външния пазар. Водещите индикатори за третото тримесечие показват слабо възстановяване на потребителските разходи на частните лица. И все пак турската икономика ще отбележи ръст над очаквания от повечето песимисти и не мисля, че ще има значително влошаване на основните параметри на турската икономика. - Какви са очакванията ви за тазгодишния Икономически форум за Югоизточна Европа и вашето участие в конференцията? - Истинско удоволствие и чест е да си част от Икономическия форум за Югоизточна Европа. В този критичен момент ние като централни банкери би трябвало да си изясним коя ще е най-добрата реакция за смекчаване на последните сътресения на пазара. Надявам се, че в края на този форум ще сме постигнали споразумение относно методите, които да ни доведат до нужните решения. Интервюто взе Розалия Банкова