През октомври бизнес климатът у нас се е понижил с цели 4,6 пункта спрямо предходния месец, което е най-големият месечен спад от две години насам, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода от май до септември също се отчиташе намаление в стойността на общия показател на бизнес климата, но то бе по-незначително – средно с един пункт месечно. Най-сериозният спад е в промишлеността, където показателят се е понижил с 7,6 пункта спрямо септември. От НСИ отчитат, че това е резултат от по-ниските оценки за настоящото състояние на предприятията и от намалелия оптимизъм на стопанските ръководители за следващите шест месеца. Натоварването на производствените мощности през октомври е на ниво 74,5%, като с оглед на очакваното търсене в следващата година се предвижда известен излишък от мощности. Има намаление на производствената активност, а и прогнозите за следващите 3 месеца също са отрицателни. Според мненията на мениджърите за последното тримесечие конкурентната позиция на предприятията както на вътрешния, така и на международния пазар се е влошила. Несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене от страната и недостигът на работна сила продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла през октомври. Относно продажните цени 75% от стопанските ръководители прогнозират те да останат без промяна през следващото тримесечие. В строителството, което се сочи за един от най-потърпевшите отрасли от финансовата криза, бизнес климатът се е влошил с 5,2 пункта в сравнение със септември. Предприемачите са по-умерени в прогнозите си и очакват строителната активност да се запази и дори да намалее до края на годината. Конкуренцията в бранша, финансовите проблеми, несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основни проблеми за строителните предприятия, сочат данните на НСИ. Една трета от предприемачите очакват цените в отрасъла да спаднат. Секторът на услугите също не се радва на положителен бизнес климат за октомври. Показателят се понижава с 3,3 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на по-умерените оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Най-положителни за стопанската конюнктура са търговците на дребно, които оценяват настоящото си бизнес състояние като по-добро в сравнение с месец назад. Очакванията им обаче за следващите 6 месеца са по-умерени, в резултат на което бизнес климатът в търговията на дребно се покачва само с един пункт спрямо септември. Последната анкета на НСИ отчита, че продажбите през последните три месеца са се увеличили, а и прогнозите за следващите три месеца са също оптимистични, но леко занижени в сравнение с месец септември. Благоприятни остават очакванията на мениджърите за поръчките към доставчиците от страната през следващите три месеца. Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“: Бизнесът се готви за тежка зима Може да се каже, че понижението на бизнес климата у нас през октомври е отражение на финансовата криза. Също и на очакванията за намаляване на търсенето на стоките на съответните пазари и съответно достъпа до финансиране на тези отрасли. Аз поне така го разчитам. Трябва да имаме в предвид, че българският индикатор за бизнес климата много трудно може да се свърже с някакви реални икономически показатели. Но този спад показва една тенденция за влошаване на очакванията за бизнеса за следващите няколко месеца. В Германия също обявиха подобни данни за спад на бизнес климата, така че България се движи в същата посока като европейските страни, което не е учудващо като се има предвид, че ни влияят всички негативни фактори от ЕС. Въпросът е до колко ще се отрази кризата на българската икономика. Това още е не ясно – дали ще ни удари повече или по-малко. Чуждият капитал може да намалее или да спре. Другият въпрос е колко ще е силен спадът на европейската икономика и как ще се отрази на нас това. Лъчезар Богданов, икономист в Industry Watch: Индексът изразява страха от неизвестното Тези данни според мен не отразяват събитията от последните седмици, а по-скоро страхове от неизвестното и една несигурна икономическа среда. Ако говорим масово, а не конкретно, това означава, че по време на тези анкети компаниите вече са имали някакви проблеми. Исторически погледнато, този индикатор няма никаква прогностична сила с оглед на реално отчетените резултати в икономиката. Тези, които са анкетирани, не е ясно по какви причини отговарят по съвсем различен начин на това, което се случва в икономиката. Хората си имат страхове и притеснения. Все пак строителството и изобщо секторът на недвижимите имоти е много пряко засегнат от кредитирането. Много от новите проекти са стартирани с голям заемен капитал и едно невнимание на кредиторите би попречило на нови проекти. Би имало затруднение и за довършване на стари проекти. В същото време обаче и едно от най-големите притеснения на всички в различните отрасли е недостигът на работна сила. Това е характерно за бързо растяща икономика, а не за икономика в рецесия, защото безработицата в такъв случай би била висока.