В началото на ноември ще се проведе десето издание на Икономическия форум за Югоизточна Европа. За пръв път голям форум ще бъде проведен в условията на икономическа криза, и то в България. Пред страната и региона предизвикателство е всяко изоставане в инфраструктурата, енергетиката и телекомуникационния пазар, убедени са лекторите във форума. Специално за „Класа” Антони Славински, модератор на четвъртия тематичен панел „Телекомуникации”, коментира какви ще са акцентите в тазгодишния форум. - Г-н Славински, отразява ли се финансовата криза на телекомуникационния пазар и доколко ще му повлияе? - Не е много лесно да се прогнозира как ще се отрази финансовата криза на телекомуникационния пазар. В кризисни ситуации телекомуникационните услуги се явяват като лекарство, тоест те спомагат за търсене на алтернативи и спасителни изходи. В много случаи активността се увеличава в такъв тип ситуации. Не може да се каже, че кризата ще се отрази изцяло неблагоприятно на този пазар. Намаляването на финансовия ресурс очевидно ще повлияе върху забавянето на инвестиционните процеси, но според мен кризата не е насочена и няма да се отрази тежко върху услугите. - Има ли спад на пазара и очаква ли се навлизането на нов GSM оператор? - На този етап няма очевиден спад и секторът остава стабилен. От друга страна евентуалната поява на нов GSM оператор би предизвикала преразпределение на пазара и на потребителите. Както всички знаем, всеки нов играч създава динамика. За да се появи обаче, трябва условията да са достатъчно атрактивни за навлизането му в сектора. У нас например кризата би могла да окаже влияние дотолкова, че да накара новия инвеститор да прецени доколко масираната инвестиция, която трябва да предприеме, е съобразена със сегашните инвестиционни условия. - Какво трябва да се направи, за да може страната ни да е привлекателна за инвеститорите? - Има още много неща, които страната ни трябва да развива. Например публичното-частното партньорство, което е познато, но там има какво да се направи. Мисля, че в момента се спекулира повече с това понятие, а всъщност то е един от инструментите, който помага за едно по-бързо и по-ефективно инвестиране. - Доколко широколентовите услуги са познати у нас? - При последните изследвания и преброявания в Европейския съюз България е в групата на последните страни с около 10% плътност на широколентовите услуги, което означава, че едва 10% от населението и предприятията могат да ползват този тип услуги. Водещите страни са с повече от 40–50% обхват. Проблем е, че българските общини нямат опит и не знаят как да комуникират с операторите и доставчиците и не знаят как да експлоатират широколентови мрежи в градски условия. Истина е, че има първи прояви вече в София и в Русе, но има и какво да се желае. Широколентовите услуги имат голям обхват и трябва да се научим да ги ползваме. Всички услуги, които предоставя един доставчик на високоскоростен интернет, са включени в широколентовите. В държавата ни има огромни възможности за ползването им и огромен потенциал за развиването им, например електронно правителство, електронна търговия, електронно здравеопазване. - Какво трябва да направим, за да развием този тип услуги? - За да стигнем и ние 40-50-процентовото изражение, трябва да се наблегне на инфраструктурата, на създаването на локални мрежи в по-малките селища, създаването на жични или безжични и други връзки, които да спомагат развиването на страната ни. Ние имаме огромен резерв за развитие и той трябва да бъде оползотворен, като смисълът на форума е да го провокираме. - Един от панелите е за потенциала на ЮИЕ за пренос на данни към Турция и Близкия изток, на какво ще акцентирате? - Ние трябва да се възползваме от благоприятното разположение на България за да развиваме преноса на телекомуникации в световен мащаб и най-вече към Турция и Близкия изток, защото всички наземни връзки или почти всички минават през страната ни. Много фирми предлагат такива трансгранични връзки и България има потенциал и в бъдеще ще използваме това. Проблем е, че у нас няма още тази фирмена култура, която да предразполага на една обща платформа да работят много фирми. Всеки иска и има амбицията да си построи сам от А до Я всичко, а това оскъпява инвестиционния процес и би трябвало построеното и създаденото вече да се оползотворява с наемане и пренаемане и по-този начин ще намалим разходите по излизането на нови играчи на пазара. Интервюто взе Людмила Куюмджиева