Ако потребителят на ипотечен кредит реши да рефинансира ипотеката си преди да е изминала първата година от изтеглянето й, тогава ще трябва да изплати на банката и оставащите месечни вноски до 12-тата (освен цялата сума на кредита с договорената лихва). Ако обаче кредитополучателят намери по-добра банкова оферта дори и един ден след изтичането на първата година и реши да плати предсрочно ипотеката си (чрез рефинансирания заем), няма да дължи и стотинка допълнително на първата банка. Това обясни пред „Дарик радио“ депутатът от Коалиция за България Румен Гечев.

Той обясни, че към момента търговските банки образуват лихвата по два компонента. Първият компонент би следвало да бъде пазарен индекс, но в досегашния закон и за потребителския кредит, и в определена степен със закона, за кредитните институции, имаха възможност да избират между пазарен индекс и индекс, който образува самата банка. “И точно това е проблемът, защото в сегашната практика търговските банки много често, прехвърлят понякога и управленски проблеми, понякога и увеличение на разходите си поради неефективно управление в някои случаи, върху потребителите. Тоест те нямаха достатъчно стимул да търсят евтин кредит, да се опитат да оптимизират своите операции така, че тежестта да се разпределя справедливо най-вече в полза на добросъвестните платци.”

Според Гечев единият компонент на лихвата трябва да се определя от пазарните условия и да бъде еднакъв за всички търговски банки. Предлага се това да бъде въпрос на избор на банката и нейните клиенти. Те ще имат възможност да изберат дали това да бъде Libor на лондонския кредитен пазар, дали да бъде Euribor от еврозоната - макар че те са свързани и без това, и много силно са свързани и се движат в една и съща посока, макар да има малки разлики. Възможно е това да бъде индексът Софибор, тоест на българския пазар или пък най-вероятно ще има една отворена вратичка, или друг пазарен индекс, обаче определен от БНБ. Тоест той да важи за всички търговски банки, без да има разлика.

По този начин напълно хармонизираме условията на формирането на лихвите с механизмите на Европа. И второ, засилваме конкуренцията като изключваме субективния елемент, и този компонент на лихвата ще се определя от конкурентните условия - от търсенето и предлагането, смята депутатът.
По думите му, второта законова промана е свързана с това, че банките ще бъдат задължени в по-голяма степен да информират кредитополучателите за условията на кредита, вкл. и таксите.

„Ще се предприемат такива стъпки на българският финасов пазар, защото макар че не сме членове на еврозоната, но след няколко години, както знаете, изявихме желание, и България има всички основания да очаква това да стане”, коментира още Гечев. По думите му, България има всички шансове да бъде приета в еврозоната след няколко години. А включването в еврозоната означава пълно хармонизиране на движението в лихвите.