Мая Цветкова

Общата капиталова адекватност на банковата система у нас през третото тримесечие на 2013 г. остава висака – 16.89%, и е почти същата като в края на предходното тримесечие. Това става ясно от обстоен анализ на БНБ за състоянието на банковата система през третото тримесечие на 2013 г. Повишението на първичния капитал осигури запазване на адекватността на капитала от първи ред на ниво от 15.61%. Според изистванията на ЕС, общата капиталова адекватност трябва да е минимум 12%.

Капиталовият излишък в банковата система остава практически без промяна за тримесечието. Коефициентът на ликвидните активи се е повишил до 26.4% към септември 2013 г. (при 25.9% в края на юни), което също е показател за много доброто състояние на банковата система.

Лошите кредити с просрочие над 90 дни през третото тримесечие на миналата година продължиха да забавят нарастването си, като имат минимално увеличение с едва 1% спрямо обема си към средата на 2013 г. увеличиха (с 96 млн. лв.). Така техният дял към септември 2013 г. е почти същият като за предходното тримесечие, т.е. 17,1%.

Същевременно провизионните буфери в банковата система се засилиха. Коефициентът на покритие на необслужваните експозиции над 90 дни (включващи и тези в групата „загуба“) се подобри още повече. Всички налични буфери в банковата системата (разходи за обезценка, специфични провизии за кредитен риск и капиталов излишък) формираха почти пълно покритие на брутните необслужвани кредити, достигагйки в края на септември 99.8% от техния размер, сочат данните на БНБ.

Доходността на банките от основната си дейност остава без съществена промяна. През първите девет месеца на 2013 г. кредитният портфейл на банките се е свил, а привлечените средства продължиха да нарастват. Спрямо същия период на предходната година годишният темп на растеж на портфейлите с ценни книжа почти се удвои, докато приходите от лихви по тях се увеличиха слабо.

През периода юли-септември 2013 г. на годишна база темпът на свиване на нетния лихвен доход отслабна. В същото време реализираният нетен доход от финансови инструменти беше по-нисък. Нарастването през периода на нетните доходи от такси и комисиони и на оперативните и други нетни доходи не успя изцяло да компенсира понижението при нетните лихвени доходи.

Реализираната печалба общо за банковата система за 9-те месеца на 2013 г. е 466 млн. лв., или със 7% (37 млн. лв.) по-малко в сравнение със същия период на предходната 2012 година. Спрямо септември 2012 г. към септември 2013 г. приходите от лихви намаляха със 169 млн. лв. От друга страна, разходите за лихви пък са се свили с 82 млн. лв.

В структурата на оперативния доход продължи свиването на дела на нетния лихвен доход за сметка на нарастването на тежестта на нетния доход от такси и комисиони, както и на оперативните и други нетни доходи. Въпреки повишаването на годишния темп на растеж на портфейлите с ценни книжа, приходите от лихви по тях се увеличиха по-слабо в сравнение с деветмесечието на 2012 г. В същото време годишният темп на нарастване на привлечените средства се засили. Тези тенденции допринесоха за свиването на нетния лихвен марж от 3.62% на 3.32%.

В края на септември 2013 г. активите на банковата система достигнаха 84.8 млрд. лв. В рамките на третото тримесечие те нараснаха с 2% (1.6 млрд. лв.) с основния принос на банките с преобладаващо българско участие (растеж със 783 млн. лв., т.е. 3.5%). Местните банки увеличиха пазарните си позиции до 27.7%, а при дела на дъщерните банки от ЕС бе отчетено намаление с 0.4 процентни пункта до 64.5%.

През периода продължи промяната във валутната структура на кредитния портфейл. Заемите за предприятия в евро намаляха със 129 млн. лв., а тези в левове нараснаха с 265 млн. лв. Същата тенденция се наблюдаваше и при ипотечните и потребителските кредити в евро, като те се свиха общо със 150 млн. лв., а респективно в левове се увеличиха със 123 млн. лв. Не настъпи промяна в наблюдавания през предходните две тримесечия на миналата година процес при корпоративните кредити, като за периода юли–септември те нараснаха със 134 млн. лв.

От началото на миналата година до септември делът на привлечените средства в левове трайно се повиши и в края на тримесечието достигна 49%. Делът на ресурса в евро намаля до 44%, а този в други валути остана почти без промяна – 7%.