По-голямата част от българите – над 58 на сто - споделят, че при никакви условия не биха взели кредит. Това показват резултатите от ново изследване на Института за икономически изследвания при БАН, представено в БТА. Изследването е направено сред 1000 пълнолетни граждани в периода 1 август–10 септември тази година, каза проф. Митко Димитров, директор на института.

Между две трети и три четвърти от участниците в анкетата смятат лихвите и таксите на банките за високи, а условията за отпускане на заеми – за непрозрачни. Същевременно около 84% от участниците в изследването заявяват, че вече не могат да спестяват.

Около една трета от т.нар. проблемни кредити са на заемополучатели в София, а областните градове генерират 42 на сто от нередовно обслужваните задължения. Около 6000 кредитополучатели са в съдебна процедура заради необслужване на заемите си, отчетоха още от БАН.

От Икономически институт на БАН отчитат тенденция на увеличаване на спестяванията, отлагане на разходи за потребление, изплащане на стари дългове и отказ от нови кредити. Кредитните институции обаче завишават изискванията към кандидатите за заеми. На фона на постоянно нарастващите спестявания на населението кредитирането е все по-малък фактор за икономическия растеж, смятат в института.

Да се въведе максимален праг на частта от дохода, която може да се отделя за погасяване на заеми. Това предложиха икономисти от БАН на основата на анализ на резултатите от изследване за задлъжнялостта на българина. Пред “Дарик” Борис Гюров обясни, че подобна практиката има във Франция, където е регламентирано, че максималната вноска по заема не трябва да надвишава една трета от дохода на съответното домакинство. По думите на експерта, подобна мярка води до предпазливост и у търсещите кредит, и от банковите институции, когато преценяват своите потенциални клиенти.

Според резултатите от изследването на БАН, броят на длъжниците е намалял през тази година спрямо 2009 г., но те обслужват по-голям размер от задължения. Преди пет години средно едно домакинство е дължало около 14 000 лева, докато сега задълженията му са над 20 000 лева. Хората от столицата са започнали да окрупняват задълженията си и да ги рефинансират, докато хората от областните градове предпочитат да обслужват два и повече кредита.