НАП и митниците ще получат амбициозен план за събиране на приходи в хазната, за да могат да се гарантират заложените от властта харчове в бюджета за 2014 г. Това стана ясно от думите на зам.-председателят на бюджетната комисия в НС Петър Кънев. В интервю за Дарик той изреди мерките, които ще облекчат бизнеса, като подчерта, че заложените от кабинета параметри на бюджета за догодина могат да доведат до реален растеж. До късни часове в понеделник експертите от БСП и ДПС са обсъждали с премиера и финансовото министерство параметрите в бюджета за догодина. Петър Кънев призна, че е имало спорове за размера на бюджетния дефицит. „Лично аз настоявах бюджетния дефицит да е 2% от БВП, да не бъдем по-големи католици от папата, защото това щяха да бъдат 160 млн. лева повече пари за потребление", каза депутат. Финансовият министър бил предпазлив и държал дефицитът да бъде 1,8%. Въпреки сложната ситуация според Кънев кабинета се е постарал да направи балансиран бюджет. „Дянков показваше колко е красиво да сме на постна пица, онзи ден имаше коментар, че пицата този път е с малко месца вътре, а снощи Орешарски коментирайки това каза, че тази пица освен месца има и малко мазнинки вътре", беше репликата на депутата. Иначе за това как се разплаща към момента държавата с бизнеса депутатът от левицата посочи, че в момента се връща ДДС основно по договори, сключени от миналия кабинет. „Има известно успокояване, но има толкова глупости през последните години, че българският бизнес трябва години наред да чисти като Авгиеви обори куп простотии, които го заляха", коментира обаче зам.-шефът на бюджетната комисия. Той благодари на вицепремиера Даниела Бобева, която „като един булдозер се опитва да изчиства огромно количество спънки, лицензи и административни режими".  Вие сте в бюджетната и в икономическата комисия на Народното събрание. От това, което виждате в момента като проект на документи, данъчни закони и бюджет, по-лесно ли ще дишат българските граждани и българският бизнес догодина, с онова, което се залага с тези документи и по което работят в екип депутати от управляващото мнозинство и правителството? Мога определено да ви кажа, че няма управляваща коалиция или група от партии, която да не обещава по-светло бъдеще. Аз ще се опитам да обясня защо това, което в момента се приема, според мен, може да доведе до един реален икономически растеж и малко по-добър живот на българските граждани. Преди малко приключи нещо много важно, приключи последното гласуване от тези 7 данъчни закони, които са гласувани на първо четене в зала. Те са изключително важни и определят скелета, конструкцията на бъдещия бюджет. Вие знаете, че бюджетът на една държава е най-важното, най - сакралното нещо в една парламентарна дейност. Това е бюджетът, който определя политиката за развитие на цялата икономика за следващата година. Снощи до 22 часа водихме последните преговори, работни групи на Коалиция за България с Министерството на финансите и ДПС. Мисля, че до голяма степен нещата са поизчистени вече като макрорамка. Аз в детайли нямам намерение да влизам. Първо, не е коректно, защото... Да, ще видим проекта след дни. Да, може би не след дни, след часове ще го видите, защото идеята на Министерството на финансите е тези корекции, които последно коментирахме, буквално до края на деня или утре най-късно това да се качи на сайта на Министерството на финансите. Много неща бяха обещани и много неща се случиха вече в зала. Вие знаете, че имаше дебати по минималната работна заплата - съвсем нормално е, синдикатите много държат на нея. Съвсем нормално работодателите обясняват, че всяко вдигане на минималната работна заплата е смърт за бизнеса. Имаше промени, свързани с 4 социални основни момента, свързани с швейцарското правило. То влиза твърдо от 1 юли следващата година, което ще струва допълнително на бюджета около 120-130 милиона лева. Имаше много интересно предложение, то много вероятно ще се приеме, че детските надбавки за всяко дете ще бъдат по 5 лева, но за второто ще бъдат 15 лева Това е едно предложение на Министерството на труда и социалната политика на Хасан Адемов. Питате ме за българския бизнес. Мисля да не се спирам на макрорамката, знаете, че това са трите 1,8 - 1,8 на сто икономически растеж през следващата година, 1,8 на сто бюджетен дефицит. За бюджетния дефицит също имахме доста спорове. Лично аз и моите колеги твърдяхме, че не бива да бъдем по-големи католици от папата - да се придържаме точно към 1,8, тоест под 2 процента. Аз настоявах бюджетният дефицит да бъде 2 на сто от БВП. Това ни го разрешава и българското законодателство, това го разрешават и критериите на Маастрихт. Колко още въздух щеше да ни даде една такава мярка? 0,2 на 80 милиарда са 160 милиона лева отгоре. Това са пари за потребление. Но засега са по-предпазливи? Да, предпазливи са. Чобанов може и да е прав. Той е много предпазлив. Той държи да бъдем под 2 - 1,8 на сто от БВП. Една инфлация е планирана на 1,8 процента. Тя е средна инфлация. Вие знаете, че България от няколко месеца е в изключително лоша ситуация за българския бизнес. Ние сме в дефлация, което е добре за потребителите, но е смърт за производителите. Защото няма потребление, цените падат. Тъкмо затова винаги с внимание се задава този въпрос за бизнеса и онова, с което той ще влезе в първите месеци на новата година. А и дотук не беше в тази комфортна ситуация. Ние се опитваме, доста неща се приеха сега с тези 7 закона, а и преди това минаха по някои от другите закони. Примерно нещо, което го дъвчем вече сигурно 10 години. Аз от десетина години съм в политиката, а от сума ти години съм в реалния бизнес - такса смет. Такса смет е една изключително неравномерно разпределена тежест - от една страна върху българския бизнес, не коментирам върху битовите потребители. Но истината е, че абсурдно е такса смет в момента спира донякъде инвестициите, защото инвестираш в нова сграда, естествено, нейната данъчна оценка и реална пазарна цена е много по-висока. Ние имаме една средна амортизация от времето сигурно на Вълко Червенков - 25-годишна, срок на амортизация на строителството, което също е една от темите, които ще коментираме. Но това, което вече прекарахме в Закона за местните данъци и такси, тъй като това не е тема, която трябва да се реши от днес за утре, ние записахме в закона - до средата на годината Министерството на финансите трябва да ни предложи методология за облекчаване на такса смет. Сегашният начин на плащане на данъчна основа за бизнеса е крайно неправилна и крайно тежка за него. Знаете, че мина поправката в закона за така наречената единна сметка. Бизнесът много ревеше от това нещо. В края на краищата се направиха донякъде промени, които го удовлетворяват. И първо ще се плаща главницата, лихвите ще почакат малко. Знаете, че вкарахме така нареченото обратно начисляване на ДДС за производителите на зърнени храни и технически култури. Това е нещо, което предполагаме, по наши груби изчисления, че около 200 до 220 милиона лева допълнително ще вкара в бюджета. Между другото сме една от последните държави в ЕС, когато го въвежда. В един от законите вкарахме поправка на настъпването на данъчното събитие - законът за ДДС, така нареченото ДДС начисляване на касова основа. Ако трябва да бъда по-точен, само ние и Кипър досега не бяхме го въвели. Това касае около 220 000 фирми в България, които имат оборот до 500 000 евро, тоест 101 милиона лева годишно. Нека и да обясня, тъй като не всички знаят за какво става въпрос. По сегашния закон предаваш стоката си и си длъжен моментално, когато тя излезе от склада ти, да издадеш ДДС фактура и на 30-я ден ти се начислява ДДС-то и се прибира. А кога ще плати клиентът няма никакво значение. Знаете, че обикновено се работи с разсрочени плащания - два, три, шест месеца, ако въобще ти дойдат и парите. И става така, че коректният производител страда от това и той финансира практически държавата си. Сега това е премахнато. От Нова година влиза нещо, което може би не го знаят засега. Какъв процент са тези фирми, грубо казано? 220 000 фирми регистрирани по ДДС. Мисля, че е един много сериозен процент. Аз не съм се интересувал от точния процент фирми, регистрирани по ДДС, но мисля, че са над 300 000. Основно сме обърнати с лице към така наречения малък и среден бизнес. Една цифра, която не сме я съобщавали досега. Знаете, че и бизнесът, и синдикатите много държат за така наречените ваучери. Това е една необлагаема помощ от страна на държавата. Да, за храна на служителите. Точно така. По времето на Дянков, бившият министър на финансите, той ги беше застопорил на 160 милиона. Ние ги вдигнахме на 200 милиона. В новия бюджет те вече са 240 милиона. Днес мина и още една поправка. Това е облекчение за инвестиции на бизнеса в общини с безработица, по-висока от средната. Досега трябваше да имат 35%, сега го намаляваме на 25%, за да може по-голям брой общини, още около 19 общини, ще могат да ползват тази преференция. Това е с цел създаване на работни места под някакви условия. Много неща се правят. Няколко теми засегнахте. Защо обаче не бяха чути общините? Само фискална ли е причината, финансова ли е в тяхното искане, което не от днес и вчера, но по-активно се чу последните месеци, поне 2% от данък общ доход да остават в хазната на местните власти. Едно разумно предложение, което е свързано и услугите, които получават работещите българи от дадена община. Аз мога само да ви цитирам министър-председателя, който е човекът, който е най-наясно с нуждите на общините, че така наречената децентрализация трябва да започне и тя ще започне от бюджет 2015 година. А неговите притеснения и на Министерството на финансите са чисто технически. Много е сложно в рамките на месец, колкото имахме при тази сложна обстановка в България, да се тръгне много рязко към децентрализация. Аз съм категорично за тази децентрализация. Бюджетът, сега се сещам, тъй като снощи 5 часа бяха преговорите последните в резиденция Лозенец, има два нови момента. Това са две, някои им казват фондови, но истината е, че това са две инвестиционни програми. Това са бюджетни средства. Първият е една инвестиционна програма за икономическо развитие на регионите. Това са 500 милиона лева капиталови разходи. По тези програми ще се участва както са програмите на ЕС - това е копи-пейст на европейските програми. Но на наш терен си го правим? На наш терен. Избягва се старата процедура, при която на калпак се дават парите на министерствата и те да решават къде ще инвестират и как ще инвестират. Ще участват министерства, ведомства и общини в тези проекти. Ще се търси преимуществено решение в рамките на нормалното за финансиране на Северозападна България. Ще се управлява от министър на финансите, заедно с още 4 министри - борд. Но вътре ще има и представител на ротационен принцип на общините, на сдружението на българските общини, на работодатели и синдикати. Ще се опитаме да направим една прозрачност в тази инвестиционна програма. По подобен начин се увеличават със 100 милиона лева и парите, които се дават в образованието, по абсолютно същия начин ще има такава програма. Ние не сме съгласни парите да се раздават в образованието на калпак, а трябва да видим кои ще бъдат приоритетите там. Залагат се много мерки, правят се промени. Доколкото разбирам залагат се милиард или малко отгоре в приходна част на бюджета. Залагат се милиард и половина в данъчните приходи, но истината е, че в неданъчни приходи и в помощи и дарения са доста по-малко. Знаете, че тази година беше доста силна. Тоест в чисто данъчните приходи ние очакваме половин милиард повече в сравнение с актуализираната програма и с около 300 000 повече, отколкото беше предишната програма, неактуализираната. Снощи този въпрос също се зададе: А как ще ги постигнем, откъде ще дойдат? Не крие ли това рискове, ако се окаже, че проблемът със събираемостта не е от вчера, а факт е в тази управленска формула , всяка от партиите преследва за добро своите обещания. Да не се заложат повече неща за изпълнение, отколкото хазната ще позволи като мерки. Ние сме длъжни да затегнем редиците най-вече в двете приходни агенции. Това са Агенция "Митници" и НАП. Много разчитаме на тях. Планът, който им е даден, е доста завишен, има едно сериозно стягане на редиците. Ние много разчитаме, че специално в митниците сериозни мерки ще се вземат в посока контрабандата. Аз на няколко пъти вече съм казвал какви бяха резултатите, защото най-елементарно, ако човек иска да види каква е контрабандата в цигарите, там е най-страшното, поне за момента. Да види какви са продадените бандероли от Агенция "Митници" - това е най-елементарното. Вие ще видите едни изключително фрапиращи цифри от порядъка на: 2008 - на 1,2 милиарда продадени бандерола, тоест това са легално продадените бандероли; 2009 година започва да пада, за да стигне до 2012 година, когато вече сме на 600 милиона. Тоест два пъти е паднало легалното продаване на цигари в България. Никой не може да ме убеди, че пушим два пъти по-малко. Като казахте за контрабандата, още една мярка, която влезе в тези закони - това е така наречените данъчни проверки ще се извършват от НАП, на стоки така наречените вътреобщностни доставки. Основно се касае за храни, местни продукти - олио, захар. Това е пресичане на контрабандата. Твърди се, че тя годишно е в рамките между 150 и 200 милиона лева. Това твърдят данъчните за сделки, които минават между български фирми и фирми членки на ЕС. Това си е чиста схема на източване на ДДС. Дано това да бъде мярка, която... Нека да го видим, ще изчакаме конкретни резултати. Има много хубави идеи, както и във всеки бюджет. Той и Дянков ни показваше една пица и твърдеше, че колко е красиво да сме на постна пица. Онзи ден имаше един хубав коментар в един от вестниците, че този път пицата е с малко месца вътре. Снощи Орешарски в един момент каза: "Тази пица, освен с месца има и малко мазнинки вече вътре". Сложна е ситуацията, но аз мисля, че Министерството на финансите и кабинетът са се постарали да направят един балансиран бюджет. Животът ще покаже. Въпросът е да не се заложат мини със свръхочаквания. Действително с тези мерки да повишат събираемостта, да напълнят хазната, за да се случи всичко това. На това разчитаме всички.  Следят ли народните представители как върви разплащането с бизнеса от страна на държавата? Един от аргументите, знаем, да се актуализира тазгодишният бюджет беше точно този - бизнесът да си получи парите. Следите ли, случва ли се това, прозрачен ли е този процес? Следим го дотолкова, доколкото ние имахме вече изслушвания на два пъти по тази нова схема на министрите в комисиите към парламента. Министър Чобанов на предпоследното заседание на комисията докладва точно по тази тема какви са резултатите с връщането на ДДС. На този етап те са добри. Поне това са цифрите, които ни предостави Министерството на финансите. Доколкото имама информация, вие знаете, че аз съм също един от хората на бизнеса, донякъде съм представител на всички работодателски организации тук. Доколкото имаме информация от самия бизнес - да, има известно облекчение, да, има известно успокояване във връщането на ДДС-то. Но има толкова много глупости и простотии, които направихме последните години, че българският бизнес години наред ще трябва като Авгиеви обори да чисти тази простотия, която го заля от типа на фискални апарати в кафе машините, от типа на касов апарат в рибарската лодка. Не ми се приказва. Аз искам да благодаря на Даниела Бобева, която точно това й е работата - като един булдозер се опитва да изчиства огромно количество спънки, лицензи, административни режими. Ужасно е. Но в края на краищата трябва да помага.  Това е един стар спор, който водехме в комисията. Казваха: ето, вие тук връщате ДДС-то, но ДДС се връща основно на фирми по договори, които са сключени по време на предишното правителство. Аз не твърдя, че договорите по време на предишното правителство са били винаги корупционни или винаги на наши фирми. Но истината е, че в момента чистим ДДС по договори, сключени при управлението на икономическото гуру Симеон Дянков, който сега отиде да оправя и руската икономика. Да е жив и здрав. Повишаването на минималната работна заплата каква част от проблема на така наречените работещи бедни в страната ще реши, според вас? Това е един спор, тотален спор от години наред. Виждате, че периодично като се отвори тема за минимална работна заплата, започват във вестниците на лявата страница - синдикатите, на дясната - работодателите, или си делят по половин страница, и започват да обясняват едните колко е лошо, другите колко е хубаво и правилно. Истината е, че минималната работна заплата от 1 януари ще се вдигне на 340 лева. Истината е, че касае около 196 000 човека в България. Толкова са на минимална работна заплата, от които около 36-37 000 са в публичния сектор, тоест на бюджетна издръжка. Истината е, че малко са хората, които работят на 340 лева. Хайде да не навлизаме в тази тема. Но също така е вярно, че формула, по която се изчислява минималната работна заплата, трябва да има. Не бива решенията да бъдат непрекъснато политически и непрекъснато като се съберем, аз винаги се шегувам, че като наближат избори, винаги почваме да копаем тунела под Шипка. Всеки път, като дойде време за минимална работна заплата, всички скачат и почваме да казваме осанна или манна. Но истината е, че формула трябва да има, и аз съм за това. Формула трябва да има, вероятно ще продължат дълго споровете дали това да е инфлацията, производителността на труда, почасовото заплащане. Дори до там се стигна дали е нужен такъв административен подход при определянето на минимална заплата. Реалистично ли е да се случи този мандат това решение? Всичко е реалистично, стига да има политическа воля.