Лидерите на 15-те страни – членки на еврозоната, и Великобритания постигнаха съгласие по план за съвместно справяне с финансовата криза. Само в Германия, Англия, Франция и Испания ще бъдат „инжектирани“ почти 1 трлн. евро за рекапитализация и гарантиране на влогове в закъсали банки. Огласеното общо решение изстреля нагоре индексите на фондовите борси, а оптимизмът се завърна на европейските и азиатските пазари. Новините бяха добри и за БФБ. Индексът на сините чипове SOFIX се повиши с 2,63%, а BG-40 отскочи с 4,19%. Междувременно Reuters цитира експерти от Citigroup, според които България, Украйна, Турция, Румъния и Балтийските страни са сред най-застрашените държави от липса на финансиране в банковата система. Причината е в големия дял на чужда собственост във финансовия сектор в региона, който според анализаторите носи известни рискове. Спасителният план на Лондон предвижда да бъдат похарчени 37 млрд. паунда (63,95 млрд. долара) за изкупуване на големи британски банки. В резултат на това британското правителство ще стане най-големият акционер в Royal Bank of Scotland, HBOS и Lloyds TSB. Royal Bank ще получи 20 млрд. евро, а останалите два закъсали трезора ще си разделят 17 млрд. лири (21,4 млрд. евро). Barclays, която също бе предвидена в плана, ще се самофинансира без помощта на правителство с над 6,5 млрд. лири (8,2 млрд. евро). От своя страна френското правителство реши да създаде фонд от 40 млрд. евро (54,89 млрд. долара) за придобиване на дялове в банки. Те са част от по-голям пакет от мерки на стойност 360 млрд. евро в подкрепа на междубанковите заеми. Финансовите средства ще бъдат предоставени на пазарите посредством Службата за рефинансиране. По този начин ще се възобнови междубанковата търговия, която бе замразена заради страховете от фалити и краха на пазара с ипотечни кредити в САЩ. Германия също излезе с оздравителен план от 480 милиарда евро, като 400 млрд. ще отидат за гарантиране на междубанковите заеми, а останалите 80 милиарда евро - за рекапитализиране на затруднени трезори. Испания ще гарантира междубанковите заеми до 100 млрд. евро през 2008 г., като засега се въздържа от решение за рекапитализация. Миналата седмица Испания, която е четвъртата икономика в еврозоната, обяви създаването на фонд на стойност 30 милиарда евро за покупката на активи на испанските трезори в опит да стабилизира отпускането на кредити. За разлика от договорените спасителни мерки за еврозоната върху страните от Източна Европа могат да се стоварят финансовите последствия от развилата се криза, посочват от Citigroup. МВФ вече предложи финансова помощ на Унгария. Страната намали прогнозите си за дефицита по текущата сметка и за ръста на икономиката. А от Централната банка на Полша казаха, че глобалната ситуация ще накара страната да преосмисли плановете си за присъединяване към еврозоната през 2012 г. Полски и чешки политици пък изпратиха предупредителни сигнали за приемането на еврото – ход, който би предполагал политика за ограничаване на инфлацията и правителствените разходи наред с други икономически реформи.