Влагайте парите си в няколко трезора!

Хората трябва да подхождат по-сериозно към инвестирането на по-големи суми пари, като трябва да влагат средствата си в няколко банки, а не само в една - по този начин те ще разпределят риска. Спестителите трябва да бъдат по-внимателни, да проучват банката и по този начин да намаляват риска за цялата система. Това заяви за “Класа” Лъчезар Богданов, експерт от Industry Watch, по повод огласените вчера от премиера Станишев мерки за борба с финансовата криза.
Людмила Куюмджиева Хората трябва да подхождат по-сериозно към инвестирането на по-големи суми пари, като трябва да влагат средствата си в няколко банки, а не само в една - по този начин те ще разпределят риска. Спестителите трябва да бъдат по-внимателни, да проучват банката и по този начин да намаляват риска за цялата система. Това заяви за “Класа” Лъчезар Богданов, експерт от Industry Watch, по повод огласените вчера от премиера Станишев мерки за борба с финансовата криза. Повишаването на тавана за обезпечаване на влогове според него има само психологически ефект. Държавната гаранция е обещание за държавна намеса в случаите, когато някой не си е свършил добре работата, коментира Богданов. По този начин се дава възможност на гражданите да не следят какво правят банкерите. “Те ще са спокойни, че каквото и да стане, колкото и калпава банка да изберат или някаква рискова, ще има кой да ги спаси. В случая, колкото по-малък е размерът на гарантирането по влогове, толкова по-благоразумно поведение ще бъде стимулирано”, допълни още той. Богданов приема мярката, предложена от Станишев, като опит за успокоение на хората, а не като нещо, което реално ще промени стабилността на системата. По думите му в момента банковата ни система не се нуждае от никакви мерки, като на този етап тя е стабилна именно защото дълго време не е имало мнения, които да манипулират пазара. След въвеждането на валутния борд и банковите регулации нещата във финансовата система вървят добре, защото държавата се е отдръпнала от активна намеса на пазара. Според него, ако правителството не се намесва, нещата ще останат на това ниво, на което са в момента, и няма да има притеснения. “Правителството и БНБ трябва да вземат решение, което да е основано повече на решението на психолозите, отколкото на това на банковите експерти”, заяви икономистът Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие. Според него мерките, които правителството взима, и желанието влоговете да бъдат гарантирани до 50 хил.евро на този етап са правилни, макар че основната цел на това гарантиране е в голяма степен психологическа. Така се стремят да успокоят хората, за да не теглят влоговете си. Експертът коментира, че със същия успех правителството може да даде и 500 хил. евро гаранция, защото по официални данни, които е представила БНБ, у нас средните депозирани средствата са около 5000 лв. По думите му, ако във времето се появят допълнителни проблеми за финансовата система, правителството ще трябва да предприеме някакви по-стабилни мерки. Божков коментира, че до края на годината няма да има българска банка с финансови проблеми. Според него за следващата година трябва да се приемат ясни знаци, че пари от бюджета и от излишъка могат да бъдат използвани за спасяване на закъсали банки. Два дни трезори не отпускат кредити Заради сериозния финансов срив в края на миналата седмица част от водещите банки у нас са прекратили отпускането на инвестиционни кредити в понеделник и вторник. Това съобщи вчера Милко Кралски, представител на „ФинCити“, по време на дискусията за пазара на ваканционни имоти. Причина за спирането била въвеждането на по-строг контрол и нови условия, свързани с по-сериозно селектиране на кредитополучателите. Кралски обаче не уточни кои точно български банки са спрели кредитирането. „Информацията за тези действия на трезорите не бяха оповестени се цел да не се създава паника сред хората“, категоричен бе той. Втори сме по макроикономически риск Според класация на швейцарската банка Credit Suisse България заема втора позиция като една от страните, изложени на най-голям макроикономически риск, съобщи електронното издание Portfolio.hu. В класацията са включени 31 страни, като самата класация е направена на базата на точков (т. нар. скоринг) модел, отчитащ показатели като платежен баланс, степен на ливъридж, измерен чрез съотношението на дълга на частния сектор в БВП, нетен външен дълг към БВП. Състоянието на платежния баланс има най-голяма тежест в крайната оценка. „Ако рискът се прехвърли от компаниите към държавата, страните, които ще бъдат изложени на най-голям риск, според нас са България, Естония, Литва, Украйна, Латвия, Румъния, Унгария, и Южна Африка“, се казва в анализа на Credit Suisse. На първо място в класацията е Исландия, а като най-стабилна се сочи Индонезия.

Станете почитател на Класа