Вълна от финансови протекции залива Европа

Финансовата криза, която разтърси пазарите по целия свят, доведе до нови спешни мерки в някои от европейските държави. След решението на Ирландия държавата да гарантира депозитите на гражданите и индикациите, че подобни мерки се обсъждат в Англия, стана ясно, че правителствата на Швеция и Дания също планират действия за защита на банките от масова паника и отлив на депозити.
Финансовата криза, която разтърси пазарите по целия свят, доведе до нови спешни мерки в някои от европейските държави. След решението на Ирландия държавата да гарантира депозитите на гражданите и индикациите, че подобни мерки се обсъждат в Англия, стана ясно, че правителствата на Швеция и Дания също планират действия за защита на банките от масова паника и отлив на депозити. Датското министерство на икономиката обяви, че кредитните институции в страната са се съгласили да внесат около 6,4 млрд. долара (4,6 млрд. евро) във фонд, който да служи за застраховане на вложенията на клиентите им. В същото време шведските власти обявиха, че таванът на застраховане на депозитите ще бъде удвоен от 250 хил. на 500 хил. крони (51 хил. евро). Решенията на двете скандинавски държави дойдоха след срещата между представители на правителството и финансовия сектор на Германия, на което се постигна споразумение за предоставянето на 50 млрд. евро за спасяването на закъсалата банка Hypo Real Estate. Освен това канцлерът на страната Ангела Меркел направи изявление, с което призова населението да има доверие във финансовата система на страната. Италианският министър на икономиката и финансите Джулио Тремонти пък предложи на колегите си от ЕС създаването на "общ фонд, равен на 3% от брутния вътрешен продукт на съюза". Премиерът Силвио Берлускони увери, че Франция ще направи същото предложение на срещата на министрите на финансите на ЕС, която продължава и днес в Люксембург. През уикенда се състоя и среща на лидерите на Германия, Франция, Великобритания и Италия, на която бяха обсъждани вариантите за изход от ситуацията. Те обаче не постигнаха обединение около план, подобен на приетия от американския парламент в края на миналата седмица. На фона на правителствените намеси на Стария континент вчера Европейската централна банка наля още 50 млрд. във финансовата система. Ръководителите на Английската централна банка предоставиха на търговските банки още 10 млрд. долара, а в Швеция бяха налети други 14,2 млрд. долара. Венецуела заедно с Китай, Русия, Иран и Беларус ще създаде съвместни инвестиционни фондове, за да се предотвратят последиците от западната банкова криза, заяви венецуелският президент Уго Чавес. Като пример той посочи венецуелско-китайския фонд, чийто обем ще нарасне от 6 на 12 милиарда долара. МВФ: Растежът ще се забави значително Новите прогнози за световната икономика на МВФ, които ще бъдат публикувани днес, сочат "значително забавяне на растежа" заради международната финансова криза. Това съобщи изпълнителният директор на МВФ Доминик Строс-Кан, цитиран от Франс прес. "Ние ще публикуваме нови прогнози и ще стане ясно, че за жалост залагаме на твърде изразено забавяне на растежа", каза Строс-Кан днес пред журналисти на среща ЕС - Латинска Америка, организирана в Париж.

Станете почитател на Класа