11-те страни от Европейския съюз (ЕС), които смятаха да въведат данък върху финансовите транзакции, имат сериозни разногладия и отложиха решението по въпроса. Въпросните 11 държави настояват ЕК да извърши всеобхватни реформи при сделките с акции, облигации и деривати, след като през октомври миналата година предложението за въвеждането на данък върху финансовите транзакции срещна яростната съпротива на много от страните-членки на ЕС, включително Великобритания, Дания и Швеция. Всички те бяха единодушни, че действието на данъка само в Европа, а не в целия свят, ще застраши конкурентоспособността на финансовата система на ЕС.

11-те страни решиха на своя глава да ускорят преговорите за въвеждането му, възползвайки се от правото си, което позволява минимум девет страни да предлагат промени в икономиката на ЕС, без другите страни-членки да се намесват. Предложението на ЕК е транзакциите с акции да се облагат с данък от 0.1%, а тези с деривати – 0.01%.

След серия от срещи, провели се тази година, 11-те страни не са постигнали съгласие относно конкретните предложения, които следва да отправят към ЕК. Те останаха разединени по основни въпроси, като това какъв ще бъде обхватът на данъка и как да се разпределят приходите от него, пише Wall Street Journal.

Тези въпроси не намират отговор. Но изглежда, че консенсус може да бъде постигнат относно по-ограничения обхват на данъка върху сделките с акции, който много прилича на британския “гербов налог”, който се прилага само върху продажбата на акции на компании с място на дейност в страната. Всяка стъпка към намаляване обхвата на данъка ще намали приходите за финансово затруднените правителства. А тези приходи са ключовият мотив за въвеждането му. Тревожно е как данък върху сделките с държавни облигации ще се отрази на финансово затруднените страни и как това ще повлияе на достъпа им до кредитния пазар.

ЕК се надяваше, че постъпленията от широкия данък ще бъдат 35 млрд. евро на година. Според анализаторите обаче тази цифра и сега изглежда доста оптимистична. Подобни данъци във Франция и Унгария донесоха много по-малко приходи за хазната в сравнение с очакваното.