Диана Йосифова Глобалната финансова криза все още не е разтърсила българската икономика, но рисковете пред страната, като загуба на инвестиционно доверие и намаляване на кредитния рейтинг, са сериозни. Това стана ясно от пресконференция вчера на институт "Отворено общество" на тема „Macro Watch: Състояние на икономиката". Според Георги Ангелов една от главните мерки, които трябва да се вземат при тази ситуация, е да се харчи по-малко бюджетният излишък. По думите му, независимо че идват избори, в интерес на страната е първо „да се види накъде ще тръгне кризата" и след това да се правят разходи. Той посочи, че България е на трето място по ръст на брутния вътрешен продукт в ЕС и в същото време остава най-бедната държава в съюза. Като положителни фактори Ангелов отбеляза 32,7% ръст на инвестициите за първото полугодие на тази година - в земеделието нарастването на инвестициите е 6%, в услугите – 7%, в индустрията – 7,4%. За сметка на това в някои сектори на икономиката, като строителството, се отбелязва почти тройно забавяне на ръста за последните 3 тримесечия. Като последици от финансовата криза друг водещ икономист - Лъчезар Богданов от Industry Watch, прогнозира спад в търсенето на енергия и суровини, което ще се отрази на тежката индустрия. Според него може да се очаква и намаляване на покупките на имоти с инвестиционна цел или на парцелите, но по отношение на капиталовия пазар „БФБ не е в криза“, категоричен бе Богданов. Здравословното охлаждане Като основни препоръки за избягване на рисковете от финансовото фиаско по света икономистите определиха по-бързата подготовка за влизане в еврозоната, увеличаването на гъвкавостта на икономиката чрез структурни реформи, поддържането на силна фискална позиция, ограничаването на извънредните разходи и внимателна политика по доходите в държавния сектор. Георги Ганев посочи, че преди всичко България трябва да се стреми към договаряне с ЕЦБ за присъединяване към механизма на обменните курсове ERM II, след което пътят към еврозоната ще бъде открит. „За тази цел е важно да има повече доверие във финансовите институции и да се поддържа бюджетен излишък“, смята икономистът. Георги Прохаски открои два сценария за въздействие на кризата и нарече случващото се у нас „здравословно охлаждане на икономиката“. Според песимистичните прогнози мерките, които взимат световните финансови институции, могат да се окажат недостатъчни и в кризата да бъдат въвлечени и търговските банки. Според оптимистичния сценарий до няколко месеца световната икономика ще започне да се възстановява и няма да окаже негативно влияние на ситуацията у нас.