Румъния има намерение да се утвърди като петролен лидер в Централна и Източна Европа. Този статут може да бъде подсилен от благоприятно решение при съдебния процес между нея и Украйна за разпределението на залежите в Черно море. "Ако погледнем около нас и дори по-далече, към страни като Германия, Италия, Франция или Полша, можем да кажем, че Румъния е в благоприятна ситуация, която би трябвало да продължи още около 15 до 20 години", съобщи директорът на румънската Агенция за минерални ресурси Гичу Бороси, цитиран от АФП. Доказаните залежи в северната ни съседка са 74 млн. тона петрол и 185 млрд. куб. метра газ. Годишната продукция през 2007 г. е достигнала обем от 4,6 милиона тона суров петрол и 11,2 млрд. куб. метра газ. Към тези запаси могат да се добавят около 100 млрд. куб. метра газ и 10 млн. тона петрол, които се намират в зона от 12 000 квадратни километра от континенталния шелф на Черно море, за която Букурещ е в спор с Киев. Изключително сериозен е проблемът със Змийския остров, който е основна точка на търканията между двете държави. Международният съд в Хага, който бе сезиран във връзка с този казус през 2004 г., ще се произнесе след шест месеца. "Този процес има важен икономически залог. В зависимост от решението на Международния съд Румъния ще може да извлече значителни ползи", казва Бороси. Според него освен таксите и акцизите, които ще влязат в държавната хазна, експлоатацията на тези ресурси ще осигури на Румъния независимост по отношение на руския природен газ в продължение на около 20 години. През 2007 г. страната е внесла от Русия 4,5 млрд. куб. метра газ. Това е приблизително една трета от потреблението на синьо гориво. „След решението на Международния съд ще трябва все пак да минат 5-6 години, преди да можем да започнем да експлоатираме тези ресурси“, подчертава Бороси. Румъния трябва да предвиди и значителни инвестиции, които могат да стигнат до 12 млн. евро, при дълбочина на шелфа от 100 метра, и до 60 милиона евро, ако той е с дълбочина над 1000 метра. От 1987 г. Румъния експлоатира четири находища в Черно море, като продукцията от тях достигна през 2007 г. 300 000 т петрол и 1,5 млрд. куб. метра синьо гориво. Геопроучванията на западните компании през 90-те години на миналия век обаче се увенчаха с неуспех. Бившият заместник-министър на икономиката на Румъния Юлиан Янчу изрази по-умерена позиция. Той призовава властите да не се залъгват с илюзии. "Потреблението на електричество ще се удвои до 2030 г. и само една балансирана политика, предвиждаща експлоатация на всички ресурси - от горивата до ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници, ще позволи на Румъния да задоволява своите нужди", уточни той. Кошницата на ОПЕК се продава под $90 Световната икономическа криза взе надмощие на пазара на черно злато. Вчера цената на петролната кошница на Организацията на страните - износителки на петрол ОПЕК, спадна под $90 – 89,99 долара за барел. Сегашната стойност на енергоресурса напълно оправда последното решение на картела да не увеличава добива. Негативните настроения се отразиха и на стоковите борси. В Ню Йорк цената на американския суров петрол спадна до 97,62 долара за барел. Сериозен спад отчете и цената на европейския сорт Брент в Лондон. Стойността му се понижи с 1,39 долара до 93,94 долара за барел.