Людмила Куюмджиева В началото на следващата година бандеролите на всички алкохолни и цигарени изделия ще бъдат сменени, съобщи зам.-министърът на финансите Кирил Желев по време на съвместното заседание на комисиите по бюджет и финанси и икономическа политика в парламента. На всички бандероли вече ще се изписва годината, през която са издадени, а в началото на всяка следваща контролните стикери ще бъдат подменяни, допълни той. Директорът на Агенция "Митници" Христо Кулишев посочи, че през 2008 г. е задържана валута в размер на над 2 116 160 евро и 50 000 долара. През 2008 г. са задържани 10 млн. къса цигари и 54 хиляди бутилки алкохол с фалшиви бандероли, допълни той. Агенция "Митници" работи по борбата със стоки с фалшиви търговски марки, като голяма част от тях идват от сивия сектор, каза Кулишев . По време на заседанието министърът на финансите Пламен Орешарски коментира, че в страната ни сив сектор има и контролирането му е недостатъчно ефективно, но въпреки това, ако се направи съпоставка с годините назад, контролът е завишен. Орешарски посочи, че не съществува точна методология, която да изчислява дела и загубите от сивия сектор и че в последните години се забелязват тенденции на свиване на този сектор. По думите му зад тези тенденции стоят общото намаление на данъчноосигурителната тежест и консолидацията на приходните агенции. Почти 90% от сектор "Строителство" и 80% от туристическия отрасъл, които се разрастват в момента, са свързани със сивата икономика, по данни на Върховната касационна прокуратура. Според главния прокурор Борис Велчев много голяма грешка би било, ако се залага на наказателната регресия като мярка за противодействие на сивия сектор. По думите му трябва да се заложи на превенцията, която да гарантира, че хората ще плащат данъци и социални осигуровки. Не си го признаваме, но нямаме Наказателен кодекс, защото две трети от престъпленията се преследват по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и се наказват с административно наказание до 5000 лева, каза още Велчев. По думите му прокуратурата получава неколкостотин хиляди сигнала годишно, които до голяма степен са такива, че трябва да бъдат отнесени към други органи. Като пример той посочи сигналите за незаконно строителство. Между 24 и 37 контролни органа има в България, ако те си вършат работата, сивият сектор ще бъде значително ограничен, работата на прокуратурата ще намалее и тя ще може да се фокусира върху по-значимите дела, допълни Велчев. Изпълнителният директор на НАП Мария Мургина каза, че сред приоритетите на агенцията за 2008 г. са минимум 10% от планираните ревизии да бъдат за физически лица, а 20% от проверките на териториалните дирекции на НАП да се извършат на задължени лица от рисковите браншове. Според Мургина има нужда от законодателни промени, с които да се прекрати действието на нереалните стопански обекти, създадени с цел източване на ДДС. Нужен е и контрол върху отчитането на оборотите и ограничаване на разплащането в брой, каза още Мургина. Преизпълнението на бюджетните приходи е 68.5% Приходите и помощите, постъпили по консолидираната фискална програма (КФП) към края на август, са в размер на 18.63 млрд. лв., или 68.5% от годишния разчет, съобщиха от Министерството на финансите. Сравнени със същия период на миналата година постъпленията са нараснали с 3.389 млрд. лв. (22.2%). Данъчните приходи по КФП (включително постъпленията от осигурителни вноски) пък възлизат на 14.801 млрд. лв., което представлява изпълнение от 66.7% и ръст от 18.4% спрямо същия период на 2007 г. Приходите в частта на преките данъци (вкл. имуществените данъци и др. данъци по ЗКПО) са 3.576 млрд. лв., или 68.8% от планираните за годината. Спрямо предходната година постъпленията от преки данъци са нараснали с 21.1%, като най-голям ръст се наблюдава при постъпленията от корпоративни данъци по републиканския бюджет и имуществени данъци по общинските бюджети. Приходите от косвени данъци са 7.822 млрд. лв., или 64.2% от програмата за годината и ръст от 22.3% (1.425 млрд. лв.) спрямо същия период на 2007 г. От социални и здравноосигурителни вноски към края на август в хазната са влезли 3.402 млрд. лв., или 70.9% от разчетените за годината.