Oxford Analytica Икономическият ръст, политическата стабилност и безпрецедентният достъп до банкови кредити са нещата, които стимулират потребителската активност в Латинска Америка и по-конкретно в Бразилия, която регистрира големи печалби от повишението на потребителските цени в международен план. Имайки предвид търсенето, някои минни компании се стараят да извлекат максималното от диамантените запаси на Бразилия и Парагвай. По този начин те реактивират една индустрия, която в началото на XX век беше засенчвана от доминиращата позиция на Южна Африка. След това обаче двете латиноамерикански страни постепенно пристъпиха напред. Като португалска колония Бразилия започва да движи международната търговия с диаманти, преживявайки истинска диамантена треска между 1725 г. и 1860 г. Това продължава до момента, в който португалската корона обявява кралски монопол върху всички диамантени мини в страната и налага огромни данъци върху концесиите за минните фирми. С изчерпването на незначителните алувиални запаси и разцвета на минната индустрия в Южна Африка Бразилия е в застой и производството в страната е твърде скромно през по-голямата част на XX век. Тази ситуация обаче претърпява промени в момента, тъй като добивът на диаманти значително се е ускорил в Мато Гросо, Минас Жерайс и Баия. В Парагвай също се проявява огромен интерес към добива на диаманти. Залежи са били открити в североизточната част на страната през 60-те години и оттогава се започва работа по изработване на геологически карти за добива на скъпоценния камък. Диаманти се произвеждат също така във Венецуела и Гвиана, започнала е работа по добиване и в Уругвай. 50-етажна сграда между Севера и Юга Наскоро беше обявено, че има план за построяването на 50-етажна сграда в столицата на Панама, в която ще се помещава диамантена борса. Мястото е с много добро географско разположение в центъра на „двете Америки“ и в дулото на Панамския канал. В сградата на борсата ще има също така институт за скъпоценните камъни, лаборатории, стаи за обработка и помещение за търговските дейности. Панамската диамантена борса възнамерява да привлече около 300 инвеститори, като фокусът ще бъде насочен към Аржентина, Бразилия, Чили и Мексико, които са най-големите икономики в Латинска Америка. Панама е кандидатствала да се присъедини към „Процесът Кимбърли“ - индустриално, правителствено и гражданско общество, чиято цел е да противодейства на диамантения поток от конфликтни зони. Тази търговия се използва от бунтовнически движения за финансиране на техните войни срещу правителствата. Сред другите предназначения на борсата ще бъде проследяване на производството в Латинска Америка - от мините през борсата до магазините. Днес черният пазар също цъфти Днес търговията с диаманти в Латинска Америка е неформален процес в по-голямата си част. На черния пазар се продават всички разновидности на диамантите, за да се избегнат данъци. Това е характерно особено за Бразилия, където облагането е високо и цените на пазара са с 15% по-ниски от тези в Европа. Едни от най-богатите залежи на скъпоценните камъни обаче се намират в Амазонските тропически гори, които са дом и за туземците. Поради тази причина бразилските власти дебатират дали да позволят на минни гиганти като Vale да сондират в региона, който е събрал в себе си най-богатите залежи на диаманти, никел и желязо. Така или иначе в момента златото се заграбва по незаконен начин. Затова специалистите са на мнение, че ако се узакони извличането на метала, може и да се сложи край на безчинствата, които водят до множество поражения за околната среда. Природозащитните организации обаче са на мнение, че властите няма да съумеят да регулират законното сондиране в тропическите гори. Въпреки че узаконяването на различните аспекти на диамантената индустрия ще допринесе много за икономиката на Панама, последствията в социално и природно отношение трябва да се следят зорко.