Социализъм по американски и Роналд Рейгън
"Правителството не е решението на нашия проблем, правителството е проблемът... Възнамерявам да намаля размера и влиянието на федералното ведомство." Изказването, което е част от речта на Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност на 20 януари 1981 година, бе началото на това, което стана известно като "Революцията на Рейгън": малко правителство, ниски данъци, либерализация, вяра, че пазарите знаят най-добре.
Бърнд Дебъсман
Ройтерс
"Правителството не е решението на нашия проблем, правителството е проблемът... Възнамерявам да намаля размера и влиянието на федералното ведомство."
Изказването, което е част от речта на Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност на 20 януари 1981 година, бе началото на това, което стана известно като "Революцията на Рейгън": малко правителство, ниски данъци, либерализация, вяра, че пазарите знаят най-добре. Духът на революцията се прокрадна в платформата на републиканската партия за 2008 година, представена на нейния конгрес в началото на септември.
"Не подкрепяме правителствени спасявания на частни институции", се посочва в платформата. "Намесата на правителството на пазарите изостря проблемите на самото тържище и прави така, че на свободния пазар да му е необходимо повече време да се възстанови. Ние вярваме в свободния пазар като най-добрия инструмент за устойчив просперитет и възможност за всички."
Последното напомняне за тази философия може да е било на 16 септември, когато правителството национализира най-голямата застрахователна компания в света American International Group (AIG). Това се случи като част от поредицата интервенции за укрепване на финансовата система и жилищния пазар на САЩ срещу цена от около 1 трлн. долара до момента, за да бъде излекувана американската финансова чума, разнасяща се и към останалата част от света.
Изцяло в разрез с доктрината на републиканците, които владееха Белия дом 28 от последните 40 години. Този месец обаче прагматизмът надделя над идеологията и водещата в света капиталистическа държава постъпи до голяма степен като някои от европейските страни, които американските специалисти по свободни пазари често иронизират, наричайки ги "страни бавачки".
Ирония на историята
На фона на засилващата се американска криза еврокомисарят за икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуния предупреди, че Европа не трябва да прибягва до "финансов социализъм", спасявайки компании от фалит.
В основата на американската криза са рисковите ипотечни кредити, представяни като сложни финансови инструменти, ценните книжа, гарантирани с ипотеки, които на теория бяха застраховани с така наречените кредитни суапове. Предполагаше се, че цените на жилищата ще продължат да се покачват. Бедата настана, когато балонът в жилищния сектор се спука.
"Парадоксът е, че цялата тази каша бе забъркана от куп фанатични последователи, които вярваха в идеологията laissez-faire (ненамеса от страна на правителството в частни инициативи - бел. ред.) на свободните пазари, необвързани с конкретни правила, регулация и надзор", коментира Нуриел Рубини, професор по икономика в New York University и шеф на консултантската компания RGE Monitor.
Според Рубини САЩ се превръщат в "РССАЩ, Република на съединените социалистически американски щати" - USSRA, United Socialist State Republic of America. (Рубини вероятно прави препратка към английската абревиатура на СССР - USSR от Union of Soviet Socialist Republics - бел. ред.)
Онези, които ръководят усилията за поддържане на платежоспособността на американската финансова система, най-вече финансовият министър Хенри Полсън и председателят на Управлението за Федерален резерв (УФР) Бен Бернанке, усърдно избягват думата "национализация". В крайна сметка това е "неамериканска концепция", нещата, случващи се на места като Венецуела, където президентът Уго Чавес национализира компании в името на своя социализъм на XXI век.
"Социализмът на XXI век", така бе озаглавен блог на Флойд Норис, масово четен главен финансов репортер на в. "Ню Йорк таймс". Останалите бяха по-смекчаващи. "Корпоративни помощи" бе терминът, употребен от Джоузеф Щиглиц, професор в Columbia University и Нобелов лауреат по икономика за 2001 година.
Амнезия и "нация на хленчещите"
Кризата, най-лошата след Голямата депресия, предизвика амнезия у някои от идеологическите наследници на Рейгън. Сред тях са кандидатът за президент на Републиканската партия Джон Маккейн, който подкрепи либерализицията и завинаги се провъзгласи за "горд пехотинец в революцията на Рейгън", когато се опитваше да спечели партийната "база" в първичните избори.
Първоначалната реакция на Маккейн спрямо разрастващата се
криза бе призив за формирането на комисия, която да открие причините, довели до кризата - класическа реакция на представител на Вашингтон. Той можеше най-напред да се допита до Фил Грем, който до неотдавна бе негов икономически гуру, а някога определян и като силен съперник за поста финансов министър, в случай че Маккейн спечели изборите. Грем изгуби поста си на икономически съветник в предизборната кампания на Маккейн, след като описа САЩ като "нация на хленчещите", страдащи от "умствена рецесия" - неподходящ коментар за спечелване на гласоподаватели, борещи се с финансови трудности.
Грем беше движещата сила на двата закона в основата на кризата. Първият бе законът за отменянето през 1991 г. на закона "Глас-Стийгъл" от 1933 година, който бе издигнал бариера между търговското и инвестиционното банкиране, а вторият бе законът за модернизиране на суровинните фючърси от 2000 година. Вторият бе приет по необичаен начин: 262 страници на тежък език, поместени в обширен законопроект от 11 000 страници.
"Законът освободи сложните финансови инструменти от всякаква регулация", отбеляза Майкъл Грийнбъргър, който бе член на Комисията за търговия със суровини и фючърси към края на 90-те години. "Той подготви почвата за сегашната бъркотия и проблемът е, че никой не знае колко от тези инструменти са все още някъде там и кой ги държи."
Тази седмица Конгресът обсъжда безпрецедентния план за 700 млрд. долара, представен от администрацията на Буш, за да се използват парите на данъкоплатците за изкупуване на огромното количество лоши дългове. Никой не знае дали това ще бъде достатъчно, а повечето американци се съмняват, че лидерите във Вашингтон ще успеят да овладеят кризата, сочи социологическо проучване, направено от Zogby след обявяването на плана. Според проучването, в което са включени вероятни гласоподаватели на изборите през ноември, 83% от анкетираните искат да бъде потърсена наказателна отговорност от онези, които са отговорни за действията, довели до кризата.
Това не е част от плана.