Георги Велев Европейската комисия ускорява работата по газопровода "Набуко", заяви вчера Феран Тараделас, говорител на комисаря по енергетика Андрис Пиебалгс. В подкрепяния от ЕК газопровод участват българската „Булгаргаз“, румънската „Трансгаз“, турската „Боташ“, унгарската МОЛ, австрийската OMV и германската RWE. Първите количества природен газ трябва да тръгна през 2013 г. Според Тараделас почти е сигурно, че изграждането на тръбата ще започне от Австрия, а не от Турция, както се планираше. До края на годината с Турция и Грузия ще бъдат обсъдени проблеми около изграждането на тръбата и по-конкретно трасето, по което може да преминава газопроводът, обясни говорителят. През януари в Будапеща ще се състои конференция за "Набуко" и се надяваме до края на тази или началото на 2009 г. да започне физическото изпълнение и полагането на тръбите на газопровода, обясни той. Самият проект за газопровода има затруднения с реализацията, защото турската страна иска да бъде доставчик на горивото, а не само транзитьор, коментира пред „Класа“ бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Васил Филипов. Той обясни, че тези искания на Турция са от 10 г. и чрез преговори между страните нещата могат да бъдат разрешени много бързо. Контраверсия на турските претенции Междувременно, след като сана ясно, че „Набуко“ се бави заради турските претенции, от Унгария бе лансирана идеята NETS ( New Europe Transmission Systems). Към нея се присъедини и България. Унгарската газова компания МОЛ предложи да се свържат газовите мрежи на страните от Централна Европа и Балканите, но без Турция. Свързването на мрежите между Гърция, България, Румъния, Унгария, Словения и Австрия бе представена във вторник от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Идеята е азербайджанския газ да достига по-лесно до Европа. Според Филипов преди 8 г. по проект на норвежката фирма „Норск Хидро“ е могло да се свържат Никопол и румънския град Турну Мъгуреле. Чрез тази връзка българската газова мрежа щеше да бъде свързана с европейската и още тогава можеше да получаваме природен газ от Северно море, обясни Филипов. Проектът обаче така и не бе осъществен. Обемите на двата газопровода не са съпоставими Според Куюмджиев проектът за обща газова мрежа на страните от региона (NETS) не може да бъде алтернатива на „Набуко“, защото чрез тези трансгранични връзки може да се доставя 10 пъти по-малко природен газ. Предвижда се „Набуко“ да транспортира 10 млрд. куб м природен газ, докато през свързаните мрежи, количеството е едва 3 млн. куб. м годишно. „Все пак това е една алтернатива и така ще имаме възможност да получаваме газ и от други места освен от Русия“, коментира Филипов. Газова връзка се предвижда да бъде създадена между Русе и Гюргево, чрез която България ще има достъп до румънската газопреносна система. Друга връзка трябва да бъде направена между Димитровград и гръцкия град Комотини, през който минава газопровода от Турция до Италия и страната ни ще може да получава договорените количества природен газ от Азербайджан. Гръцката страна вече получава природен газ, след като през изминалата година бе завършено изграждането на тръбата до южната ни съседка. От МИЕ заявиха, че тези връзки могат да бъдат изградени за 2-3 години, ако бъде намерен инвеститор за тях. В момента „Булгаргаз“ няма възможност самостоятелно да изгради връзките, обясни Куюмджиев. Основен проблем според Филипов си остава българската „Булгаргаз Холдинг“, защото фаворизира руско-италианския проект „Южен поток“, и не участва активно в строителството на „Набуко“.