Лъчезар Богданов е магистър по счетоводство и контрол в Университета за национално и световно стопанство. Работил е в ИПИ от 1996 г. основно в областта на данъчните реформи и въздействието на законодателството върху бизнес средата. Автор е на множество публикации за данъчно облагане, фискална политика, защита на правата на собственост, изследване на сивата икономика, измерване на икономическата свобода, пенсионна и здравна реформа. От 2001 г. управлява интернет портала „Икономически знания по интернет“. - Според официални данни загубите от фалита на Lehman Brothers се оценяват поне на 600 млрд. долара. А колко ще струва това на българската икономика? - Българската икономика няма пряко как да понесе ефекта от тези загуби, най-малкото защото те не са трупани в България и защото шансовете български акционери да загубят парите си от инвестиции от губещи компании като Lehman Brothers е минимален. Но общата затрудненост на световните пазари означава по-голяма предпазливост от страна на инвеститорите в страната и по-затруднено теглене на кредити. - Фалитът на четвъртата по големина банка в Щатите беше предизвикан от развилата се ипотечна криза. Смятате ли, че мерките, които предприеха американското правителство и Фед, бяха правилни и можеше ли да се избегне фаталният край? - Това, което прави американското правителство с намесата си на пазара на ипотечни кредити, има по-скоро негативен ефект в дългосрочен план, защото насърчи хората да вярват, че правителството ще се намесва и ще спасява финансовите пазари, когато се натрупат твърде много загуби. Част от проблемите на сегашната криза са свързани именно с увереността на инвеститорите, че във всеки момент правителствата няма да допуснат да има някакви резки проблеми в жилищния сектор и обслужването на тези кредити. Именно заради тази вяра те инвестираха твърде смело, в много случаи безотговорно, без дългосрочен анализ на ефективността и риска и затова се стигна до тази ситуация. Така че няма как да не очакваме негативни ефекти в дългосрочен план. Когато едно правителство даде сигнал на частните инвеститори, че могат да правят грешки и след това то ще им помогне, това е само закърпване на положението. Когато има грешни инвестиционни решения, когато се поема твърде много риск, в крайна сметка някой трябва да плати цената. - Американското правителство подпомогна AIG, Fannie May и Freddie Mac, защо не оказа помощ на Lehman? - Lehman е инвестиционна банка и тя не акумулира ресурс на дребните инвеститори. Тя по своята мисия е банка, която поема риск с насочването на рискови капитали към потенциално рискови инвестиции, така че по-трудно се аргументират държавна намеса и харчене на пари на данъкоплатците за спасяване на такива компании. - В основата на крънча бяха ипотечните заеми. У нас строителството и пазарът на недвижими имоти са сред най-динамичните сектори на икономиката... Има ли основания за притеснения? - Няма как имотният пазар да се дели на черно и бяло. Никой не е застрахован от грешки и когато се правят твърде рисковани инвестиции, инвеститорът трябва да може да понесе загубите за своето алчно решение. Към момента изглежда, че нашият пазар не е в това състояние, в което беше американският в последните 5-6 години - нивото на отпуснатите кредити е много по-ниско и хората, които получават кредити, са в далеч по-добро финансово състояние от тези в САЩ. Кризата, както всички знаем, започна от така наречените кредитоискатели със слаби приходи, с несигурна работа. Българските банки определено успяват да отблъснат подобни клиенти и са доста по-предпазливи от трезорите в САЩ, Англия и Испания. - Друг важен глобален фактор е „играещата“ цена на петрола... Кога ще се усети и в България и каква е прогнозата ви? Когато доларът минаваше 140 долара за барел, инвеститорите предвиждаха 200 долара, а сега какво да очакваме, когато е под 95 долара? - Инвеститорите, които дават такива прогнози, очакват да спечелят от резки промени в цените на активите и на стоките. Нормално е такива прогнози да са свързани с някакви катастрофични очаквания, но това не е сериозен анализ на пазара. Подобно изследване включва в дългосрочен план не само потенциалните източници на енергия, но и течните горива и техните алтернативни източници, както и търсенето. В последните години глобалната икономика подкрепяше по-високи енергийни цени. Пазарът към момента показва, че има таван на възможното и че има действие на фундаменталните фактори, които определят докъде може да стигнат цените. - Подобно разлюляване на акциите Wall street как се отразява на търговията у нас и конкретно на средно статистическия българин? - Част от хората, станали инвеститори и на българската борса, ще усетят проблем. Очевидно има страх в инвестиционната общност и в моменти на несигурност и страх те ликвидират инвестиции, тоест продават и минават в сигурни ликвидни средства. На българския пазар също ще има смущения в следващите няколко месеца. Широката публика трудно ще усети някакъв сериозен ефект от случващото се, както и на американския пазар средно статистическият американец не усети голям ефект. Ефектът от това разлюляване се усеща при тези, които са инвестирали и които зависят от развитието на борсата. - Какви са поуките от резкия спад на Sofix и Bg40 и на какво се дължат доста по-ниските обороти – с 40% по-малко от миналата година, когато са се увеличили с 200 %? - В дългосрочен план няма как да спечелиш, ако просто купуваш, без да мислиш и без да правиш финансов анализ и оценка на състоянието на всяка отделна компания. Това, което се случваше в България, както и в други развиващи се страни, беше, че големи групи инвеститори купуваха просто защото вярваха, че всичко ще върви нагоре. Те не обръщаха внимание на конкретното финансово състояние, на перспективите и опасностите. Инвеститорите сляпо разчитаха, че не е важно от коя компания купуват, защото пазарът ще расте от само себе си. Такова поведение трябва да бъде наказано, за да се насърчат вложителите, които действат рационално и разумно, тоест опознават компаниите. Увеличението на оборотите за миналата година е вследствие на това, че дълго време българските дружества не можеха да получат реалистична пазарна оценка на борсата, защото липсваше интерес. Така после стана обратното - когато никой не гледаше състоянието на компаниите и просто се наливаха средства, без да мислят. Сега пак се връщаме на положението, когато всяка фирма трябва да доказва положението си пред инвеститорите, за да има смисъл те да влагат средства. - Според Виктор Папазов на фондовата борса се търгуват повече от 150 „кухи“ компании, чието място не е там. Според икономиста те са резултат от приватизацията. Вашето мнение какво е по този въпрос и какво бихте посъветвали инвеститорите? - БФБ в някаква част е изкуствено поддържана и много компании нямат място на нея. В крайна сметка една компания има смисъл да се търгува на борсата, ако нейната нужда от капитал се е разраснала дотолкова, че основните й акционери не могат да задоволят тези потребности. Капиталовият пазар е инструмент дружествата да растат бързо, ползвайки вложения от широк кръг потенциални инвеститори. Твърде малките компании е безсмислено да се листват на борсата. Няма смисъл и фирми с 90% дял от мажоритарен собственик да играят на БФБ, както и такива, които са разхвърляни между 30-40 собственици. При тях спокойно може да има традиционната форма на 10, 20 или 30 акционери. - Нека поговорим за икономическата ситуация у нас... Как според вас се стигна до бюджетния излишък и как трябва да бъдат разпределени средствата в него? - Икономическата ситуация в страната е добра от гледна точна на бързия растеж, ръста на доходите и същевременно фактът, че бюджетът успява да събира с изпреварващ темп приходи въпреки данъчните ставки, които бяха въведени през последните няколко години. Този излишък е очакван. Това, което трябва да се прави с него, е много обширна тема, но има две неща, на които трябва да се обърне внимание. Трябва да се намалят данъците, защото високият излишък дойде в резултат на това, че данъкоплатците се съгласиха да плащат повече срещу предоставяне на определени публични услуги. Друго, което трябва да се направи, е осигуряването на правителствен комфорт, който да позволява извършване на реформи. - По последни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции за януари-юли са спаднали с 14 %? Може ли да се говори за трайна тенденция или това е временно явление? - Основната причина за този спад е това, че БНБ работи с предварителни данни за 2008 г., докато за миналата година цифрите вече са обработени и по-ясни. Мисля, че няма да има спад на инвестициите, когато излязат окончателните данни за тази година, дори мисля, че ще се запази нивото, а може би ще има и ръст. Интервюто взе Людмила Куюмджиева