На интернет страницата на Министерството на финансите за обсъждане е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и мотивите към него, съобщиха от МФ. Със заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са с цел хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
С предложените промени във връзка с Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, се определят условията и правилата за фактуриране на данъка върху добавената стойност с цел ясно да се посочи държавата-членка, чиито правила за фактуриране се прилагат. Предлагат се изменения по отношение на някои изисквания относно информацията, която да се предоставя във фактурите, за да се постигане по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и електронно фактуриране.
Със законопроекта се прецизират разпоредби и се правят редакционни промени във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона. Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица са свързани основно с намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, чрез намаляване на разходите за изпълнение на данъчните задължения от данъчно задължените лица. Значително се облекчава режимът на деклариране и внасяне на корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица, включително и за авансовите вноски. Предложенията за промени ще доведат и до намаляване на разходите за администриране на данъците от приходната администрация.
Предлагат се промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане в Закона за данъците върху доходите на физическите и в Закона за акцизите и данъчните складове.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Предлага се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за
предходната година не превишават 300 000 лв., да не правят авансови вноски за корпоративен
данък. Съгласно сега действащата разпоредба, авансови вноски не правят лицата с нетни
приходи от продажби до 200 000 лв. Предлага се данъчно задължените лица, формирали данъчна печалба за предходната
година, но чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 1 000 000
лв., да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а не месечни авансови
вноски, какъвто е досегашният ред. Предлага се данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи и данъкавърху социалните разходи, предоставени в натура, да бъдат начислените разходи за съответната година, а не начислените разходи за съответния месец, какъвто едосега действащият режим.
Предлага се данъкът върху разходите да стане годишен данък и да се внася еднократно
в срок до 31 март на следващата година. Съгласно сега действащата разпоредба, данъкът
върху разходите е месечен данък и се внася ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ
месеца, в който е начислен разходът. Предлага се данъкът върху приходите на бюджетните предприятия да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно,
какъвто е досегашният ред. Данъкът върху дейността от опериране на кораби да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година. Данъкът върху дейността от опериране на кораби съгласно сега действащия ред се внася ежемесечно в срок до края на следващия месец. Предлага се въвеждане на разпоредба, с която разходите за подкуп изрично се посочват като непризнати за данъчни цели. Това предложение е свързано със задължение на Република България, като държава - страна по Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и Препоръките от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването чрез въвеждането на изрична забрана за признаване на подкупите като разходи за данъчни цели. Предлага се и въвеждане на нова наказателна разпоредба, с която се предвиждат санкции за неспазване на реда и условията за отпечатване на ваучери за храна –
необходимите реквизити, срок и т.н., както и техническа промяна в условията за издаване/
отнемане на разрешенията за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица Промените могат да бъдат обособени в две основни групи. Първата група предложения са насочени към отстраняването на съществуващи законодателни пропуски и внасят яснота по появили се в тази връзка затруднения впрактиката по прилагането на закона. Законопроектът предвижда коя е цената на придобиване при продажба или замяна на недвижимото имущество, в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик. В тази връзка е предложено въвеждането в ЗДДФЛ на понятието „данъчна стойност” на имуществото, идентична с тази в ЗКПО.
Законопроектът предлага да се въведе срок за издаване на образците на служебните
бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения във връзка с влязлата в сила
от 01.01.2012 г. глоба за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходи.
Законопроектът предвижда и намаляване на административната тежест за данъчно
задължените лица и улесняването им относно декларирането, като в тази връзка е предвидено
значително намаляване обема на информацията, която данъчно задължените лица
предоставят в НАП. Конкретно, предложено е в справката, която се подава от предприятията
и самоосигуряващите се лица-платци на доходи за изплатените от тях през годината доходи
на физически лица да се въведе праг от 5 000 лв. по отношение на изплатените доходи от
разпореждане с финансови инструменти, от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия, доходите от лихви по депозити в
чуждестранни банки, лихвите от държавни и общински облигации, от печалби от хазартни
игри, изплатените доходи от рента и аренда. Т. е. с направеното предложение предприятията
–платци на дохода не подават справка към НАП, освен в случаите, когато изплатените такива
доходи надхвърлят 5 000 лв. Това значително улеснява платците на доходи, доколкото
физическите лица, получили този вид доходи над посочения размер, ще бъдат много по-
малко. Втората група предложения са направени във връзка с основната насока на промените
в ЗДДФЛ, а именно - намаляването на административната тежест на данъчно задължените
лица. Те са ориентирани изцяло къмоблекчаването на данъчно задължените лица по
отношение декларирането и внасянето на данъци. По-конкретно, предложено е
окончателните данъци върху доходите на чуждестранни и местни физически лица от
източник в България и чужбина да се внасят на тримесечие, вместо ежемесечно, както е в
момента. Предложено е също така удължаване на срока за внасяне на авансовия данък за
доходите от трудови правоотношения, като се уеднаквява със сроковете за внасяне на
осигурителните вноски.
В Закона акцизите и данъчните складове (ЗАДС):
Предложенията за промяна в акцизни ставки са във връзка с изискванията на
европейските директиви и поетите ангажименти за поетапно повишаване на акцизите върху
горивата до достигане на минималните нива на облагане в ЕС.
С цел прецизиране на разпоредбата относно момента, в който лицата са задължени да
начисляват с данъчния документ дължимия акциз по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС,
терминът „заплащане на акциз” се заменя с „начисляване”, тъй като от датата на
освобождаване на акцизните стоки за потребление възниква задължение за начисляване на
акциза, а не задължение за заплащане му. Задължението за заплащането на акциза възниква с
подаване на акцизната декларация и лицата следва да го реализират в срока за подаването й.
С оглед прецизиране на използваната терминология в закона е предложена и промяната в чл.
21, ал. 1 от ЗАДС, която определя кои от акцизните стоки се освобождават от облагане с
акциз.С промяната в чл. 33, ал. 3 от ЗАДС отпада задължението при прилагането на
акцизните ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни
продукти да се придружават от документа съгласно Приложение № 14а от Правилника за
прилагане на ЗАДС. С предложението се цели да се намали административната тежест за
лицата, които извършват дейности с тези енергийни продукти.
С допълнението в чл. 85 от ЗАДС се създава допълнителен реквизит в данъчния
документ, в който да се вписват законовите основания за неначисляване на акциза, което ще
въведе до по-голяма яснота при прилагането на правната уредба за освобождаването от
облагане с акциз.Предложението за промяна в §78 от ПЗР на ЗАДС има за цел да поясни, че
определеният преходен период се отнася до всички лица по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3 от закона.