Делът на лошите и преструктурираните кредити в българската банкова система намалява за първи път от началото на годината. Последните данни на БНБ показват, че през юни той е 23,55% от кредитния портфейл на банките, като се изключи овърдрафтът. За сравнение през май проблемните заеми бяха 23,65% от всички отпуснати, припомня „Дарик финанс“.
Подобряването на кредитния портфейл вероятно се дължи на доходите от типичната за лятото сезонна заетост в туризма, земеделието и строителството. Благодарение на тези приходи част от хората могат да си позволят да подновят изплащането на текущите си задължения, вноските по които са забавили през предходните месеци.
За това говори спадът на общия обем на кредитите, отпуснати на домакинствата. Към края на юни домакинствата са дължали на банките 18,758 млрд. лв., или с 1,1% по-малко, отколкото през същия месец на миналата година. Понижението се дължи на спада на потребителските кредити с 1,9% на годишна база до 7,433 млрд. лв.
В същото време депозитите на домакинствата са нараснали с 14,1% спрямо юни 2011 г., достигайки 32,432 млрд. лв. От всички кредити, отпуснати на домакинствата, като се изключи овърдрафтът, 20,07% са лоши или преструктурирани спрямо 20,50% към края на май тази година.
При бизнеса обаче ситуацията изглежда по коренно различен начин. Лошите кредити, отпуснати на нефинансовите предприятия, се увеличават до 25,93% от всички до 6,462 млрд. лева. Заради това обемът на проблемните задължения в портфейла на българските банки достига в края на юни общо 9,909 млрд. лева, което е нов рекорд.
Кредитите за бизнеса се повишават с 6,8% на годишна база през юни и в края на месеца достигат 34,276 млрд. лв. В същото време депозитите на нефинансовите предприятия са 13,806 млрд. лв. В сравнение със същия месец на 2011 г. те нарастват с 5,3%.
На този фон няма как да се говори за съживяване на българската икономика. Като цяло бизнесът продължава да изпитва сериозни проблеми въпреки приходите от туризма. Все повече компании не могат да покриват задълженията си.
Доходите от туризма, земеделието и строителството - секторите, в които традиционно се наблюдава оживление през лятото, обаче позволяват на част от хората да покрият задълженията си към банките.
Но допълнителните доходи от сезонна заетост, изглежда, не се превръщат в потребителски разходи. Те влизат в банките под формата на депозити по формулата „бели пари за черни дни“. Вътрешното търсене остава под натиск, което е видимо от спада на обема на потребителските кредити.