Рисковете за капитала
Винаги когато финансовите пазари са неуравновесени, идва необходимостта да се предпазват инвеститорите.
Преди 21 години през октомври глобалният фондов пазар се срина, повличайки със себе си инвеститорите, които са били принудени да купят акциите на компании, за които никога не са чували, озаглавени с имена, които не могат дори да произнесат, занимаващи се с бизнес, който те не разбират, и разположени на места, които не могат да открият върху географската карта.
Винаги когато финансовите пазари са неуравновесени, идва необходимостта да се предпазват инвеститорите.
Преди 21 години през октомври глобалният фондов пазар се срина, повличайки със себе си инвеститорите, които са били принудени да купят акциите на компании, за които никога не са чували, озаглавени с имена, които не могат дори да произнесат, занимаващи се с бизнес, който те не разбират, и разположени на места, които не могат да открият върху географската карта.
И този път не е по-различно, като изключим, че акронимът е друг, загубите са много по-големи и инвестициите са много по-комплицирани.
На 6 август Групата за управление на рисковете (Counterparty Risk Management Policy Group III) – частна инициатива, състояща се от 16 души, представляващи по-големите инвестиционни и търговски банки, правни фирми и други компании, занимаващи се с управлението на капитали – издаде доклад от 176 страници, предназначен да намали рисковете и в крайна сметка да направи финансовата система по-ефективна. Докладът включва мерки за по-доброто разбиране и управление на рискованите и сложни активи.
Продажба само на опитни играчи
„Препоръчва се високорисковите сложни финансови инструменти да се продават единствено на опитни инвеститори“, гласи докладът. Тук обаче идва въпросът в какво се състои тази опитност на един инвеститор. Целта на групата е да допълни официалния надзор в окуражаването на индустриалните практики, които ще спомогнат смекчаването на системния риск. Докладът, озаглавен „Съдържащи се системни рискове: Пътят към реформи“, представя много добри предложения. Но що се отнася до изброяване на някои от характеристиките, които биха могли да определят опитния инвеститор, информацията е твърде недостатъчна.
Находчивите губещи
Опитните инвеститори би трябвало да могат да разберат риска, който се съдържа в един финансов инструмент, както и неговите характеристики, и да имат способността да поставят цена за всяка акция, смятат от Групата за управление на рисковете. Групата се оглавява от Е. Джералд Кориган, административен директор на Goldman Sachs Group Inc. и бивш президент на Федералната банка на Ню Йорк, и от Дъглас Флинт, заместник- ръководител глобални пазари в HSBC Holdings Plc.
Инвеститорите би трябвало също да управляват процедурите, технологиите и вътрешния контрол, необходим, за да се реализира сделка с финансов инструмент и да се прецени рискът, който той крие, се казва още в доклада. Нещо повече, те трябва да са достатъчно заможни, за да могат да абсорбират потенциалните загуби. Разрешението да се инвестира в сложни, високорискови активи трябва да идва от по-високите нива на управление в една компания.
UBS AG, Merrill Lynch & Co., Citigroup Inc., HSBC и Wachovia Corp. вероятно изпълняват тези критерии и гледат на себе си като на опитни финансови институции. Въпреки това те и други компании по целия свят са отчели над 505,5 млрд. долара загуби и отписвания.
Ясното управление
Като се имат предвид тези резултати, може да се смята, че най-печеливша е била тактиката на тези, които са стояли настрана от дълговите финансови инструменти. В случая е проява на опит дори и ако са стояли настрана, защото са били достатъчно умни да признаят, че не ги разбират достатъчно добре.
В доклада също така се отбелязва, че информираност за платежния срок на една инвестиция, изготвяне на кратко изложение на детайлите по транзакцията и провеждането на меморандуми осигурява „финансово здраво“ предупреждение като печат върху сделката. За жалост обаче - също както и пушачите пренебрегват с лекота многобройните предупреждения, свързани със здравето им, така няма реално основание да се очаква от инвеститорите да постъпят по-различно.
В допълнение Групата за управление на рисковете призовава към заздравяване на връзката между бизнес посредниците и страните в търговията и маркетинга, както и към по-засилена комуникация във връзка със сложните финансови инструменти.
„Ние смятаме, че трябва да се демонстрира отговорност от страна на широко интегрираните финансови посредници в осигуряването на навременна и приложима информация за транзакциите на клиентите“, се отбелязва в доклада.
Наемане на етични служители
Това безспорно е много добра идея. И все пак опитът, който включва дори и боравенето с по-обикновени акции, показва, че постигането на добра комуникация с персонала е една твърде тежка битка.
Наскоро банките Citigroup, UBS, Morgan Stanley, JPMorgan Chase & Co. и Wachovia постигнаха споразумения с главния прокурор на Ню Йорк Андрю Куомо да започнат да изкупуват обратно от свои клиенти рискови облигации в размер на 42 млрд. долара. Финансовите институции бяха обвинени, че са подвели клиентите си да инвестират, въпреки че са знаели, че пазарът на ценни книжа с дългосрочен падеж е пред срив. Щатските регулаторни органи наложиха на финансовите институции глоби, възлизащи на 360 млн. долара.
Фактите говорят сами. Фирми не се глобяват за открито и честно поведение. Може би основното правило трябва да бъде брокерите и инвеститорите да наемат етични служители.
Докладът също така подчертава ролята на кредитните агенции, на които много инвеститори разчитат, с право или не, да ги насочват в преценяването доколко е рискована една индивидуална инвестиция. „Жизненоважно е за участниците във всеки пазар да разберат риска и да направят независима преценка дори когато имат на разположение кредитен рейтинг“, съветва докладът.
Междинната точка
И все пак трябва да има някаква междинна точка между предупреждението и обявяването за незаконни на някои инвестиции и структури на ценни книжа, криещи потенциален риск.
В края на краищата финансовото организиране е създало и някои ползи - като секюритизацията например. Може би решението се крие в неутралността на инвестицията – един финансов регулатор например трябва да установи в какво се състои сложността на една инвестиция, какво я прави високорискова, и да ограничи сумата, която ще се инвестира в нея, до един безопасен минимум от цялостния портфейл на инвеститора.
Дори и на „Гран при“ да има шофьори, които карат с висока скорост, обществото е наложило и се нуждае от ограничителни мерки. В същината на налагането на мерки е, че трябва винаги да се кара внимателно.