Словения може да се окаже шестата държава от еврозоната, която да има нужда от външна финансова подкрепа във връзка с проблемите в банковия й сектор. Това твърдят анализатори, анкетирани от Bloomberg и цитирани от Investor.bg.
“Увеличава се вероятността Словения да се превърне в поредната малка икономика, която ще помоли Европейския съюз за финансова помощ, насочена в подкрепа на финансовия сектор“, заяви Михал Дибула, икономист във варшавския филиал на BNP Paribas SA.
В понеделник Европейската комисия одобри отпускането на държавна помощ за най-голямата словенска кредитна институция Nova Ljubljanska Banka на стойност 382,9 млн. евро и започна проучване на ефективността на извършваното оздравяване на банката. Това е вече второто рекапитализиране на банката за последните 2 години, след като през март миналата година ЕК одобри отпускането на още 250 млн. евро.
Словения ще трябва сама да извърши процеса, след като вторият по големина акционер в кредитната институция, KBC Groep NV, не получи одобрение за участие в транзакцията от ЕК. Самата KBC Groep NV, която е най-голямата белгийска банка и застрахователна компания по пазарна капитализация, през 2009 г. получи държавна помощ на стойност 7 млрд. евро.
Според словенското правителство рекапитализирането на банката е „временно решение“, докато то търси начин да намали мажоритарния си дял в нея до 25% плюс една акция.
Централната банка на страната многократно призова за рекапитализиране на банковия сектор, който разчита за ликвидност на заеми от Европейската централна банка. Nova Ljubljanska Banka вече е заела 1,2 млрд. евро от ЕЦБ, съобщи нейният главен изпълнителен директор Божо Язович.
На 27 юни словенският премиер Янез Янша заяви, че страната му рискува да повтори „гръцкия сценарий“, а само 2 дни след това посочи, че правителството прави всичко възможно, за да нормализира положението и да избегне необходимостта от търсене на външна финансова помощ.
По данни на Евростат брутният вътрешен продукт на страната през 2011 г. по цени от 2010 г. е бил 35,354 млрд. евро. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие икономиката на страната може да се свие с 2% през 2012 г.
Словения е единствената страна от бившия комунистически блок, която през миналата година регистрира отстъпление по отношение на показателя БВП на глава от населението. Той се е понижил до 84% от средния за ЕС при 85% през 2010 г.
Държавният дълг е достигнал 47,6% от БВП, нараствайки повече от 2 пъти от приемането на еврото през 2007 г., а по оценки на ЕК до края на годината може да се увеличи до 54,7% от БВП.
Правителството в Любляна предприе мерки за понижаване на разходите с 800 млн. евро, за да бъде свит бюджетният дефицит, след като през 2011 г. той достигна 6,4% от БВП. Сред мерките са включително непопулярното орязване на заплатите в публичния сектор и на социалните помощи.
Евентуална молба за финансова помощ от страна на Словения може да означава, че европейските лидери не са се справили със задачата за бързо разрешаване на дълговата криза в региона, смята Дибула.