- Г-н Вътев, бяхте избран за председател на Съвета на директорите на ОББ. Предвиждате ли промени в стратегията на банката у нас? Промени ли се фокусът й в последните години?
- Промени в стратегията наистина има, но не защото аз съм избран за председател на Съвета на директорите, а те просто са заложени в бизнес плана ни, приет в края на 2011 г. Факт е, че през последните две години поведението на банката бе доста консервативно по отношение на кредитната активност, просто защото се концентрирахме върху други приоритети. Първо – минимизиране последствията от кризисния шок в областта на проблемните кредити, и второ – бързо възстановяване на статуса ни на самофинансираща се банка т. е. постигане на пълна финансова независимост от страна на банката – майка – НБГ. И тъй като и двете цели бяха реализирани – първата в по-голямата си част, а втората – напълно, фокусът на стратегията ни за юбилейната за нас 2012-а и следващите години е преместен отново към нормална кредитна и бизнес активност и възстановяване на предишните позиции.

- В условия на все повече лоши кредити, свито кредитиране, ниска норма на печалба, имат ли банките достатъчно финансови буфери да издържат?
- Определено да. Всъщност не си даваме достатъчно сметка, че банковият ни сектор изключително устойчиво посрещна кризисния шок и въпреки раните от лошите кредити и свитото кредитиране, успява да поддържа повече от добър жизнен тонус. Цифрите са повече от красноречиви – основният буфер – капиталовата адекватност средно за сектора, продължава да бъде над 17 на сто (повечето банки в Европа неистово се борят да достигнат 9 на сто, в т. ч. част от тях и с държавна подкрепа), ликвидността също е завидно висока, почти всички банки и секторът като цяло са на печалба. Независимо че всички се оплакваме от кризисните последствия, аз не мога да си представя какво щеше да се случи, ако секторът не беше издържал. Не съм човек, който обича да флиртува с институциите, но няма как да не посоча, че голямата заслуга за това дължим на БНБ и също трябва да се знае от всички.

- Слабият инвестиционен апетит не е новина. Кога обаче и от какво зависи съживяването на кредитирането?
- Съживяването на кредитирането зависи от кредитното търсене, то пък зависи от предприемаческата активност, а тя ще се съживи, когато преодолеем психологически депресията от кризата, т. е. мисловната депресия. Първо, трябва да признаем, че българският бизнес, особено малкият и средният такъв, домакинствата, обществото ни като цяло за първи път се сблъскват с жестока криза по законите и условията на пазарната икономика. Абсолютно естествено е да не сме подготвени за това, да нямаме опита как бързо да се справим с проблемите и това според мен е причината да сме все още в състояние на депресивно поведение. На базата на не особено лошите макропоказатели на икономиката като цяло няма как по друг начин да си обясним липсата на потребителско търсене, в т. ч. на кредити, на нови инвестиционни проекти. Крайно неверни са традиционните твърдения в публичното пространство за високите банкови лихви, невъзможен достъп до кредитни ресурси и т. н. От друга страна, ежедневно и отвсякъде ни заливат негативни новини най-вече за лошото икономическо положение – у нас и в Европа. От друга страна, правителството не прави нищо, за да създаде някакви позитивни очаквания и в бизнеса, и в населението. Нямам предвид евтин популизъм, говоря за позитивни очаквания на базата на икономическите реалности за България – позитивен, макар и скромен икономически растеж, нисък външен дълг, ниска инфлация, високи ръстове на износа, положително салдо по текущата сметка – все фактори, които в днешните условия много малко страни в Европа и света могат да се похвалят. На всичкото отгоре целенасочена и позитивна медийна политика на правителството не изисква кой знае какви бюджетни ресурси и усилия.

- Какви са резултатите от програмата Jeremi, в която ОББ има най-голям дял от българските банки?
- Доста скромни, за съжаление – досега са усвоени едва 6 милиона евро, а до края на годината ще трябва да усвоим до още 44 милиона евро, за да бъде договорен следващият транш за 2013-а. Като цяло основната причина, както казах вече, е слабото търсене, но има някои специфични, които правеха продуктите на програмата не толкова атрактивни. Оказа се например, че предназначението на програмата само за инвестиционни кредити е доста силен ограничителен фактор за малкия и средния бизнес, освен това директно се конкурира от други програми, финансирани от ЕС. Затова успяхме да предоговорим това ограничение да отпадне заедно с някои други условия, с което се надяваме до края на годината усвояемостта силно да се увеличи.

- Преди няколко месеца финансовият министър „разбуни духовете“ с идеята държавата да наложи общи правила за формиране на лихвите и обявяването на някои банкови такси за незаконни. Инициативата му обаче като че ли забуксува. Имате ли някакви конкретни предложения от Министерството на финансите и как ще приключи всичко това?
- Обзема ме всемирна тъга, когато се сетя за тази „инициатива“, но откровено ще коментирам въпроса, защото е важен, а пък и в някаква степен се чувствам лично засегнат. Все пак имам самочувствието и опита да съм един от доайените в банковата система с кариера повече от тридесет години и съм видял и преживял какво ли не. Подчертавам, че в това, което ще кажа, не влагам никакви пристрастия – нито политически, нито лични.
Когато „идеята“ беше анонсирана в публичното пространство, банковата общност помисли, че това е някаква шега – никой не би допуснал, че такава идея може да се лансира в страна от ЕС, и то не от някаква си малка опозиционна партия в парламента, а от финансовия министър на държавата. Естествено бързо стана ясно за чисто политическия популизъм, седящ в основата на инициативата. По-нататък учудването прерасна в удивление, когато нещата придобиха характер на истинска атака към банковия сектор, с крайно непристойни внушения за организиран картел, събиране на незаконни такси, как видите ли ние със закон ще регламентираме таксите, ще намалим лихвите и т. н. Драмата се превърна в истинска гротеска, когато банковата общност в лицето на AББ и БНБ трябваше да впрегнат маса ресурси, за да се защитаваме срещу абсолютно несъстоятелни тези и аргументи. Веднага след това пък финансовият ни министър влезе в директна конфронтация и с централната банка по повод Сребърния фонд. Следейки тези събития, аз просто си задавах въпроса – как въобще е възможно в условията на финансова криза финансовият министър очевидно без някакви сериозни причини да се конфронтира едновременно с банковата общност и централната банка на страната?
Моето скромно разбиране е, че основната роля на финансовия министър е не да следи цените на яйцата по Великден, а да се грижи за финансовата стабилност на държавата, а това, което видяхме, едва ли е най-добрият начин. Искам да припомня, че подобна ситуация имахме доста години назад, но накрая се намеси Горският в лицето на Международния валутен фонд и веселбата свърши твърде безславно, да не кажа трагично. Искрено се надявам, че подобни недоразумения ще останат в историята и че няма да се повторят нито сега, нито за в бъдеще.
С искрена добронамереност съм убеден, че много скоро финансовият ни министър и неговият екип ще направят нещо наистина полезно за обществото и държавата – предстои му да реализира на международния пазар дългоочакваната емисия от ценни книжа на българското правителство. Вече публично се басирах с някои скептици, че доходът на емисията няма да надвиши 5.2 процента годишно при десетгодишни облигации, а сега се обзалагам, че ще бъде значително под 5 на сто за по-къси срокове. В днешните условия това наистина ще бъде много добро постижение и е най-добрата индикация, че България се оценява много добре от международните пазари. Искрено желая успех и да спечеля баса.

- Като цяло какви мерки могат да се вземат за намаляване на лихвите и смятате ли, че в момента те се изчисляват непрозрачно?
- Лихвите като цена на парите ги определя единствено пазарът. А и за разлика от другите страни България е в условия на валутен борд – т. е. централната ни банка не може да интервенира на паричния пазар по подобие на другите централни банки или ЕЦБ с активна парична политика и от там да влияе върху лихвените проценти. От друга страна, трябва да признаете, че у нас няма по-конкурентен пазар за масови продукти и услуги от банковия - така че отново стигаме до пазара и конкуренцията. От друга страна, е вече видима тенденцията на общ спад на лихвите както на депозитите, така и на кредитите и смятам, че тази тенденция ще продължи. Продължавам да твърдя, че и сега нивата на лихвите не са основната тежест нито за добрия бизнес, нито за разумния семеен бюджет. Всъщност проблемът за „високите“ лихви идва от прекалено задлъжнелите компании или домакинства, които в резултат на кризата не са в състояние въобще да обслужват дълговете си, независимо от нивата на лихвите.
Разбира се, че лихвите се изчисляват напълно прозрачно – първо, защото банките са длъжни да правят това по закон, и второ – това е въпрос на добра банкова практика, която ако не я спазваш, клиентът има незабавния избор да отиде при конкурента, който я спазва.
Всъщност въпросът за прозрачността, респективно за злоупотребата с монополно положение, трябва да се задава много по-често на други компании, а не на банките. Колко мислите, че е лихвата при компаниите за бързи кредити, а колко прозрачна е цената на тока, водата, парното, бензина?

- На кои други сектори трябва да се наблегне, за да успеем да поддържаме макар и минимален икономически ръст?
- Поради обясними причини не можем да разчитаме на благоприятни външни фактори като преки чуждестранни инвестиции например, които да подпомагат икономическия ни растеж. За това ясно трябва да видим къде са основните конкурентни предимства на страната и да наблегнем на тях. А те според мен са: устойчива макроикономическа стабилност, природни и културни дадености и географско разположение. По дефиниция устойчивата икономика създава условия за трайни и продуктивни инвестиции и в този смисъл е хубаво да маркетираме много по-смело дестинацията България. По отношение на природните дадености – екологично селско стопанство – потреблението и цените на храните непрекъснато ще се покачват. Туризъм – но посоката следва да бъде от масовия към по-скъпия и елитарен сегмент като СПА, лечебен, културен и бизнес туризъм. По отношение на географското местоположение приоритетните направления следва да са транспорт, логистични центрове, магистрали за пренос на енергийни ресурси.

- Вариантът „Гърция извън еврозоната“ създава ли рискове от отлив на капитали от субсидиари на гръцки банки от България?
- Не мога, пък и не ми е работа да коментирам варианта…Във всички случаи т. нар. гръцки субсидиари, каквато е и ОББ, са български банки, работещи под контрола на БНБ, те носят риска само и единствено на България, така че нямам никакви притеснения от какъвто и да е характер по повод развитието на нещата в Гърция.