Как си представяте Европа? Както са я виждали основоположниците на ЕС като съюз на отечествата, силен със своята различност и конкуренция на идеите или като огромна бюрократична машина с контролен център Брюксел, а за гражданите – за всички да има високи данъци, от сърце. Дали искаме да сме различни и в мисленето, и в начина на живот, и най-вече в условията за правене на бизнес, или предпочитаме да сме подравнени по силните на деня?
За съжаление в последно време визията за една обща държава Европа, в която богатите взимат решения, а по-бедните само ги спазват, все повече надделява. Свободен коридор за развитието на такава стратегия естествено отвори кризата, която даде власт на големите страни да размахат пръст и да ударят по масата как трябва да се случват нещата. Концепцията минава през няколко стъпки. Първата вече е направена – въвеждането на единната валута. Втората, към която са се прицелили вече бившият френски президент Никола Саркози и желязната лейди на Германия Ангела Меркел, са общите данъци. Следващата стъпка е директни вноски в общия бюджет на ЕС, а не в хазните на всяка отделна държава...
Идеята за хармонизирано данъчно облагане на „Меркози“ почива на два основни стълба. Първият е данък върху финансовите транзакции, вторият – описан със сложното „Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“ (ОКООКД ) или „европейско ДДС“. Що се отнася до първата идея – там нещата се развиват по-активно. Само преди дни Европейският парламент гласува резолюция, в която евродепутатите призоваваха за приемането на данък върху финансовите транзакции до началото на 2015 г. По- притеснителното е, че позицията на ЕП е категорична, че данъкът ще бъде въведен дори ако не всички европейски страни са съгласни, при положение че при сегашните правила решенията в ЕС за данъците трябва да се взимат с единодушие. От една страна, девет държави, сред които естествено Германия и Франция, подкрепят въвеждането му, а други обаче, сред които сме и ние, и Великобритания, са против. Според евродепутатите ставки от 0.1% за акции и облигации и 0.01% за деривати са подходящи. Освен това финансовите институции, разположени извън зоната на данъка, също ще бъдат задължени да го плащат, в случай че търгуват ценни книжа, които първоначално са издадени в рамките на зоната. Според разчетите, ако бъде приложен в целия ЕС, данъкът ще донесе приходи от близо 57 милиарда евро. Но няма изчисления колко биха загубили европейските борси от отлива на капитали след налагането на новите данъци. Но според документи на Европейската комисия подобен налог ще предизвика свиване на БВП до 2050 г. с 0.28 пр. пункта.
На пръв поглед някои ще кажат: нека накажем алчните банкери и финансови спекуланти за поетите рискове, и то при положение, че сега ги спасяваме с пари от данъци. Но нека имаме и едно наум „банката никога не губи“ и познайте кой в крайна сметка ще плати новия налог – същите тези потребители, които пламенно сега го защитават. Да не говорим, че негативните ефекти за България няма да се различават от тези за цяла Европа – а именно изтеглянето на капитали от и без това почти замрелия ни фондов пазар.

„Европейско ДДС“ ще удари силно и България

И ако финансовите транзакции изглеждат малко далечна тема за нас, българите, то що се отнася до европейското ДДС проблемът е по-сериозен. Така, както пътят към рая е осеян с добри намерения, така и мотивите „за“ този налог са, че така ще се стимулира икономическият растеж, трансграничните компании ще консолидират резултатите си, дори ще свият разходи и ще избегнат тежката примка на регулацията. Дотук добре, но формулата за данъчната основа ще се изчислява на база инвестиции, оборот и разходи за работна заплата. Факторите труд и активи ще имат тежест от 45 % всеки един от тях, докато факторът продажби - 10 %. Така на практика ще се окаже, че големите компании ще си плащат данъците не където са генерирани съответните приходи, а в големите икономики от Западна Европа. Познайте какво ще направи министърът на финансите в малка страна като България, като види, че данъчната му основа се свива значително? Най-логично е, за да си върже бюджета, да повиши данъците. За България най-вероятно ще означава – покачване на ставките с поне 3-4%. Според официален доклад на консултантска компания Ernst and Young при незадължителното въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък БВП у нас ще падне с 0.7%, заетостта - с 0.1%, а инвестициите - с 0.6%. Но тъй като знаем, че в България по-често се прилага принципът "Глас на Брюксел, глас Божий", при задължително налагане на новото данъчно изчисляване, това ще означава 3% срив на БВП, намаляване на заетостта с 0.8% и цели 11.7% спад на инвестициите. Да не говорим, че ще се наложи наново да се обучи цяла армия администрация, и то по две писти - един път за малките предприятия, и втори - за големите международни фирми. Неволите от хармонизираното данъчно законодателство обаче не са само за нашата страна. Според данните на Ernst & Young пет други държави - членки от ЕС, ще се простят с поне 5 % от своите данъчни приходи. Дания ще загуби над 8%, Холандия - над 7 на сто, Ирландия – около 6%, Германия, Финландия, Люксембург – около 5%, Чехия – около 3%, Дания – около 1%. Почти без промяна ще останат постъпленията в Литва, Австрия и Естония. Общо десет страни в ЕС ще си увеличат данъчните приходи. Начело е Франция – с 6%, следвана от Гърция – с около 4 на сто. Новото данъчно облагане ще се отрази и на работните места. Белгия, Испания и Франция ще ги увеличат, докато Ирландия, Люксембург и Полша се очаква да загубят поне 1%. Дания ще се прости с цели 8% от работните места. По отношение на инвестициите седем държави от Стария континент ще загубят поне 4% от притока на капитали. В резултат почти 24 000 групи от данъкоплатци ще се наложи да плащат по-високи корпоративни данъци. Увеличението в абсолютна стойност означава 2.5 млрд. евро. Най-голям скок ще усетят сектори като селско стопанство, мини, финансови услуги, недвижими имоти, а ще намалеят леко за производителите и по-осезаемо за фирмите от сферата на превоза и транспорта.
Така че дотук досегашната позиция на България против общите данъци в ЕС и против данък върху финансовите транзакции е правилната, но нека управляващите, и настоящи, и бъдещи, останат нащрек. Защото, както Вацлав Клаус казва: „Политиците от Източната част на Европа имат странното свойство да са много смели, когато са в собствените си страни, но когато отидат в Брюксел и светилата на европейската политика им заговорят на "ти", лесно се огъват“.