Петролните и газовите компании ще трябва да предвидят в бъдеще по-големи разходи за безопасността на своята инфраструктура – предвид зачестилите нападения и региони на конфликти, смята рейтинговата агенция Fitch Ratings. В противен случай доставчиците рискуват да загубят клиентите си, посочват анализаторите. Според тях борбата за господство над енергоресурсите е изострила въпроса за контрол на маршрутите за транспортирането им. Новата конюнктура изисква допълнителни финансови средства. Петролните производители и доставчици трябва сериозно да се замислят за финансирането на безопасността на тръбите. Компаниите BP, Royal Dutch Shell, Total SA и “Газпром” през последните години вече се сблъскаха с чести случаи на нападение над инфраструктурата им. От агенцията отбелязват, че в резултат на нападенията компаниите са понесли значителни директни щети. Сериозен е и ръстът на пропуснатите ползи заради възникването на форсмажорни обстоятелства. Добрата новина е, че нападенията не са повлияли в значителна степен на кредитния рейтинг на изброените дружества. Въпреки това експертите от Fitch предупреждават, че ако атаките продължат, то концерните ще трябва сериозно да се замислят за увеличаването на разходите за безопасност. Несигурността и разстройването на доставките изнервят потребителите и те могат да се преориентират към сделки с компании, опериращи в по-спокойни региони. $300 млн. загуби от атаката на Баку-Джейхан Специалистите дават за пример скорошната авария на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Директните загуби на “Бритиш петролиум”, която притежава 30% от съоръжението, се изчисляват на 300 млн. долара. В сметката не са включени транспортните тарифи, които няма да влязат в касата на фирмата, докато тръбата стои празна. Аварията бе отстранена за период от две седмици, но за три дни успя да възпре стремителното поевтиняване на петрола. Подобна е ситуацията с Shell в Нигерия след нападението на енергийната магистрала Нембе Крик. Бунтовниците от Движението за освобождение на делтата на река Нигер постоянно саботират петролните инсталации в региона. Отвличат се работници, нападат се съоръжения на сушата, дори има регистрирани случаи на диверсии срещу платформи, сондиращи на 150-200 км от бреговата линия. “Газпром” също има проблеми с нападения на свои газопроводи в нестабилни от геополитическа гледна точка региони в Централна Азия. През септември 2005 г. е взривен магистралният тръбопровод Моздок-Казимагомед, а през януари 2006 г. е саботирана тръбата от Моздок до Тбилиси. Най-големият проблем на руския газов монополист на територията на Съюза на независимите държави обаче остават незаконните отклонявания на газ. В километричните тръбопроводи има и стотици отвори, от които се изпомпват количества. Това създава проблеми с налягането и отчитането. За да промени тази ситуация, Кремъл направи редица законодателни промени, които позволиха на фирми като “Газпром” и “Транснефт” да формират собствени въоръжени сили за охрана на обектите си. От пресслужбата на “Газпром“ заявиха, че “понастоящем реорганизацията на отдела за безопасност вече е приключила”. Руската държавна компания обаче не дава сведения за размера на инвестициите в сигурност и състава на новото звено. Виталий Крюгин от “КапиталЪ” припомня, че в момента компанията плаща годишно заплати в размер на 15% от печалбата си и този разход ще нараства. “В световната практика е прието, че грижа за охраната на подобни обекти имат или частни фирми, или специални подразделения към енергийните министерства на всяка държава”, уточнява анализаторът. Най-сериозно е в Ирак Най-сериозен в това отношение до момента остава проблемът в Ирак. Страната притежава огромни залежи от черно злато, които са апетитна цел за инвестиране от страна на чуждите компании. Петролните гиганти вече заявиха интереса си към оферти на Багдад, но заради твърде високия риск в района, който не може да им гарантира сигурност за инвестициите, все още няма реализиран проект. В началото на юли специалният американски главен инспектор за възстановяването на Ирак Стюарт Боуен се похвали, че страната е достигнала най-високото си ниво на добив (2,43 млн. барела дневно) от началото на войната през 2003 г. Той не скри, че този прогрес е постигнат благодарение на 34 млн. долара, похарчени за охраната на петролопровода Киркук – Байджи и на захранващите го петролни полета. От Fitch Ratings отбелязват, че при стремежа за диверсификация на енергийните източници все по-малко търговци ще искат да пазаруват от проблемни региони. Разбира се, винаги се намират авантюристи, които взимат концесии за добив и доставка на нефт и газ в най-тъмните кътчета на планетата.