- Д-р Тренчев, какво се случва в държавата според КТ “Подкрепа“?
- Случващото се не ме изпълва с оптимизъм. Безработицата нараства въпреки усилията, които се правят за нейното обуздаване. Особено младежката безработица е много висока. В това отношение сме на едно от първите места в ЕС. Тя влече след себе си процеси, чийто ефект ще се усети в близко и по-далечно бъдеще с напускането на държавата на хора в активна възраст. Обратният поток от чужбина към България почти липсва. Трябва да си зададем въпросите, защо се увеличава безработицата, защо хората са демотивирани и напускат. Тук ще стигнем до отговори, които няма как да не засегнат провежданата политика най-вече от министър Дянков. Втора тенденция, която не може да не ни обезпокои, е намаляващите, да не кажа, пресъхнали почти инвестиции. Всички сме единодушни, че инвестициите са нещо безкрайно необходимо на тази страна. Те намаляват катастрофално. Тяхното намаляване не се дължи само на световната икономическа криза, а и на редица други обстоятелства, които карат инвеститорите да заобикалят България. Вътрешните инвеститори също не смеят да инвестират. Виждате един показател, който според определени хора е много положителен - парите в банките се увеличават. Погледнато от друг ъгъл, това не е никак радващо, защото парите имат положителен ефект за икономиката, когато са в оборот. Увеличаването на средствата в банките идва да покаже едно-единствено нещо – хората се страхуват да ги влагат в каквото и да е. Всички си даваме сметка, че оживлението в една икономика идва от увеличаване на потреблението. В тази посока също не може да се изтъкне нищо положително. Дори напротив - потреблението намалява. Има два параметъра, с които ние непрекъснато се хвалим - нисък външен дълг и ниски данъци, но ги разглеждаме откъснати от другите. Другите - безработица, инфлация, не ни отърва да ги споменем. Както виждате, въпреки тези ниски данъци ние не ставаме атрактивна дестинация за инвестиции. След като и бизнесът, който по принцип не е склонен да дава по- остри и радикални оценки на ситуацията, вече е подплашен и също започва да твърди, че нещата не се правят както трябва, значи работата е стигнала много далеч. Мога да изтъкна също, че междуфирмената задлъжнялост е чудовищна. Българска стопанска камара твърди, че тя е между 160 и 180 милиарда лева. Не е проблем всички тези неща да бъдат навързани в обща схема и като ударим чертата, да си кажем на добре или на зле е държавата. За мен философията, която ни докара до това положение, е дълбоко погрешна. Не защото не трябва да се правят икономии, не защото не трябва да се оптимизира администрация, а защото задължение на управляващите и най-вече на финансовия министър е да създаде обстановка, която да благоприятства развитието на бизнеса. Средства се генерират от бизнеса, а не само от икономии. Тук има сериозно разминаване. Разчита се само на съкращаване на разходи. За съжаление не виждам белези тази тенденция да се промени. Не говоря, разбира се, че и европейските фондове, колкото и голямо да е желанието ни, ние не ги усвояваме пълноценно. Там продължава да се краде, което явно е доста интимно и свързано с българската душевност. Като цяло нещата не вървят добре.

- Искате да кажете, че дупките в колана на българина свършиха?
- На привършване са, макар че българинът като цяло е дълго търпелив. Даже бих казал, безкрайно търпелив и едва ли има аналог в другите нации, но виждате, че идва момент, в който хората казват – повече така не искаме да живеем.

- Можете ли да посочите прослойки на обществото, в които липсва социално напрежение?
- Притеснени има навсякъде, но в определени общности цари относително спокойствие. Металурзите в КЦМ-Пловдив работят. Да, притеснени са, че нещо в бъдеще може да се разбута, но към момента работата върви и хората са кротки. Така вървят нещата в мината в Челопеч, където взимат прилични заплати. В „Елаците“ също. Сега в Мадан се поуспокоиха нещата. Няма съсловие в обществото, което мога да посоча и да кажа - там хората са пълни с оптимизъм за бъдещето, защото в крайна сметка изненадата може да дойде не толкова от техните работодатели, а по някакви други причини, които не са под техен контрол.

- Вие сте жива история на прехода в България. Каква е личната ви класация според това, какво са допринесли и навредили на България правителствата след Жан Виденов?
- Нека всеки сам да си даде отговор на този въпрос. Прав сте, че всички събития се развиха пред очите ми. Това, което прави впечатление, е, че правителствата се сменят, хората също се сменят, а работите, които правят, като че ли са много сходни. Да не кажа идентични. Какво може да обясни този феномен? Идва левицата, прави промени. Идва десницата, прави същото с някои нюанси. Идват центристи и пак същото. Единственото, което може да обедини всички като резултат, е мотивацията на хората, които се изреждат в управлението. А именно, че левица, десница и центристи се стремят към управлението, в огромната си част водени от желанието да оправят своя живот и корпоративния интерес. Затова резултатите са все едни и същи. Дали едно предприятие ще го продаде десницата и ще се чудим защо после това предприятие се продава на десет пъти по-висока цена, или пък подобно нещо го продаде левицата и пак се чудим същото нещо, обяснението е едно-единствено. Властта се консумира до голяма степен за лична облага. Това обяснява сходствата в резултатите от тяхното управление. Имало е почтени хора, разбира се. Не мога да си изкривя душата.

- Хората са склонни да приемат, че сегашните управляващи не крадат, колкото предишните...
- Много трудно е човек да се ангажира с оценки. Това са предположения. За всички хора, които са някакви публични личности и особено когато са в политиката, се говорят какви ли не небивалици. Много пъти съм се убеждавал в това. Говори се, че този завод е техен, оня хотел е техен. При внимателен анализ съм се убеждавал, че това не е така. Много е трудно да се проследи един такъв процес, защото най-много информация има в тези, които са обвинени, че го правят. Е, по някои техни действия може да се съди, че са натопили пръста в меда, да не кажа, че са здраво гребали. Това е труден процес, който следва да се изясни от следващите, които идват на власт, и от медиите, които би следвало да реагират при всеки сигнал, да го проверят и ако намерят, че той е основателен, да го изнесат. За съжаление невинаги става така. Аз съм свидетел на страховити неща, които се случват в България, които не се изнасят от по-едрите медии. Истината опитва да пробие през една или друга медия, но трудно намира такава възможност, защото не е удобна за много хора и институциите я прикриват. Не изключвам скоро да се появят шокиращи информации за неща в бизнеса, ако щете и в банките, в западния печат. Появят ли се там, няма как да не се появят и в българския.

- Казвате го като човек, който вече знае за подобен скандал?
- Разбира се, знам много подробности, но се питам имам ли право да ги изнеса. Най-вече от гледна точка на това, че се правят някакви опити нещата да намерят решение. Но опитите са доста вяли и доста неубедителни. Не е приятно, когато човек има сметка в една българска банка и когато отиде да тегли, се окаже, че някой е изтеглил преди него. И то точно банката е изтеглила. Служителите са изпразнили сметката и за това имаме безспорни доказателства и колкото тези работи да ги прикриваме – те ще излязат.

- И този скандал предстои да се разраства?
- Предстои. Хората отвън се интересуват, защото са подочули нещо. Ще бъде доста неприятно, ако тази информация, която за съжаление е вярна, се изнесе в западния печат. Имиджът ни и без това не е много добър, а това съвсем ще го срине.

- Свидетели сме на недоволство от страна на дирекциите за социално подпомагане, БДЖ, държавните структури, за които се планира изнасяне извън столицата. То може ли да се превърне във вълна от недоволство, която да залее страната?
- Зависи докъде ще се стигне. Ако се намери решение на тези проблеми, защото те не са от онзиден или от вчера. Въпросите са поставяни, направени са всички възможни опити да се намери решение, без да бием тъпана и да излизаме на улицата. Решение не е намерено и следователно проблемът вече се изважда на показ и позициите са оформени. Ако тези проблеми намерят своето решение, напрежението ще намалее. Не казвам, че ще угасне, но ще намалее.

- Тези дни колегите ви от КНСБ доста шумно оповестиха своите приоритети. КТ “Подкрепа“ готова ли е с конкретни проекти и предложения към управляващите за преодоляване на проблемите в икономиката и социалната сфера?
- КНСБ имаха конгрес и трябваше да вдигнат шум. Ние имахме конгрес преди година и половина. Някои от нашите приоритети са сходни с тези на КНСБ, други са доста различни. Няма голям обществен казус, по който ние да нямаме позиция. Написана, подпечатана и подписана. Просто не е имало такова грандиозно събитие, каквото е конгресът на един синдикат, за да може да се нахвърлят няколко неща, които да останат в центъра на общественото внимание. Няма позиция, от която да сме се отказали досега. Все пак ние сме една организация с 23-годишна история. Въпросът е не само да заявиш една позиция, а след време да докажеш какво си правил, за да може проблемът да се реши.