Според предварителните изисквания за приватизацията на БФБ-София само три чуждестранни борси могат да кандидатстват за покупката на държавния дял. Това съобщи Камен Колчев, председател на СД на „Елана финансов холдинг“, по време на дискусия за капиталовия пазар вчера. Виенският, франкфуртският и варшавският борсов оператор са възможните купувачи. По думите му най-вероятният сценарий е Виена да вземе българската борса.
Държавата трябва да продаде дела си в БФБ възможно най-бързо, без значение каква е цената, категоричен бе той. Според него много по-важно за страната е, че приватизацията на БФБ ще раздвижи пазара, отколкото няколкото милиона от самата сделка. Думите му подкрепи и вече бившият заместник- председател на КФН Димана Ранкова, според която е много важно приватизацията да се случи бързо.
Цезари Пижковски, директор „Инвестиционно банкиране“ в УниКредит Полша, пък заяви, че Варшавската борса е по-атрактивна за компаниите от Централна и Източна Европа, защото на пазара в Лондон те биха останали незабелязани заради по-малкия си размер. Освен това според него Варшавската борса е достатъчно видима за чуждите инвеститори.
По време на дискусията изпълнителният директор на БФБ Васил Големански коментира, че за да се даде тласък на борсата, държавните дялове в електроразпределителните дружества ще бъдат продадени през борсата до есента. По думите му очакванията са в началото и края на лятото да бъдат листването и приватизацията съответно на ЧЕЗ и Е.ОН. Колчев коментира, че няма официален интерес от мажоритарните собственици към миноритарните пакети в ЧЕЗ и Е.ОН и вероятно при тях вторичната търговия ще е по-активна спрямо тази при ЕВН, което ще бъде позитивно за пазара.
Участниците в конференцията обясниха, че липсата на прозрачност, свеж ресурс и повече информация от самите компании са основните проблеми на българския капиталов пазар. Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, коментира, че е необходима повече информация за публичните дружества в България. Например разкриването на акционерите в дадено дружество беше ограничено и така трудно се доказва свързаност между лица, което позволява гласуване на решения в полза на мажоритарния собственик. Традиционно, компаниите не оповестяват и прогнози и виждания за бизнеса, все неща, които са стандартни за чуждите борси. Пенсионните фондове са си най-големите инвеститори в България, но пространството започна да става малко за нашите мащаби. Предлагането е твърде малко и ако някой иска пенсионните фондове да се активизират, трябва да поработи върху законодателната рамка, категорична бе тя.
Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на KBC Securities България, пък заяви, че не трябва да се очаква, че чуждите инвеститори ще подобрят ликвидността в сегашната ситуация. Докато ние не вярваме в родните акции и не ги купуваме, няма как да очакваме БФБ да е атрактивна за чуждите инвеститори. Индивидуалните инвеститори са мъртви, договорните фондове не са активни, пенсионните фондове не купуват. Според него българските компании трябва да се листват двойно на пазара в Румъния, а не в Полша, защото с Румъния сме в един и същи клуб.