Bloomberg През 1769 г. заради недостига на финансови средства за възстановяването на Прусия след нападенията на Русия, Швеция и Австрия Фридрих Велики позволил на аристократите, църквите и манастирите да набират пари, като гарантират пред инвеститорите със своите имоти. Така се поставя началото на днешния 3-милиарден европейски пазар на обезпечени (гарантирани) облигации – ценни книжа, гарантирани от активи като ипотеки, както и от обещанието на продавачите да плащат. След вихъра на касапницата на пазара на имоти, която доведе до загуби и отчислявания от $480 млрд. в най-големите световни финансови институции, американският финансов министър Хенри Полсън ще използва подобна стратегия, за да помогне на американските банки да превърнат активите в кеш. Препятствията Европейският пазар обаче има 250-годишен опит, а планът на Полсън се сблъсква с проблеми, които никога не са били препятствие пред Фридрих. Освен наличието на конкуренция от страна на големите американски компании за жилищно финансиране, дългът ще бъде обвързан с ипотеки и банки, които прогресивно губят от стойността си заедно с американските недвижими имоти и икономиката. “Не всяка банка ще може да се впусне в това начинание”, казва Уилям Айзък, председател на “Федерал Депозит Иншуърънс Корп.” между 1981 и 1985 г. “В този труден момент дори банките, които не са пострадали сериозно, имат ограничени средства за подобни инвестиции.” Обезпечените облигации са с по-високи рейтинги от банковите полици и с по-малка лихва. Гаранцията на емитента е по-голяма, тъй като изплащането се гарантира с активи, които могат да бъдат продадени при неизпълнение на задълженията. Обявеният миналия месец план на Полсън позволява на банките да продават облигации, гарантирани от ипотеки към собствениците на имоти, които са намалили плащанията с 20% и в момента са в заем. Според анализаторите от “Джей Пи Морган Чейс” след известно време американските обезпечени облигации могат да паднат с близо 0.75 процентни пункта в сравнение с негарантирания банков заем. Потенциалът е между 180-220 млрд. долара Европейските инвеститори разграбиха т.нар. pfandbriefe, както са известни книжата в Германия, защото рискът по тях е нищожен. По данни на германската Pfandbrief асоциация нито една банка не е пропуснала плащане по книжата от поне 100 години насам. Елементи от обезпечените облигации са били използвани в САЩ, но пазарът има да наваксва. Преди две години сиатълската “Уошингтън Мючуъл” стартира първата такава програма в Щатите. Последва я Банк ъф Америка от Шарлът, Северна Каролина. Двете компании емитираха комбинирани обезпечени облигации за $20 млрд. По думите на Дан Маркейти, шеф на кредитния отдел на нюйоркския офис на “Мерил Линч”, продажбите в САЩ може да достигнат $10 млрд. тази година, а през 2009 г. се очаква да са два пъти повече - $20 млрд. Нюйоркската “Морган Стенли” твърди, че потенциалът на този пазар е между $180 млрд. и $228 млрд. “Часът удари” Облигациите са поредната инициатива на Полсън за възраждане на междубанковото кредитиране и за стимулиране на жилищния пазар, който изпадна в най-голямата криза от Голямата депресия насам. Индексът на цените на недвижимите имоти S&P/Case-Shiller, в който са включени 20 големи градски общини, е паднал с 15.8% за една година - най-големият спад от учредяването му преди седем години. Планът на Полсън за SuperSIV, който да спаси $400-милиардния пазар на структурни инвестиционни инструменти, се провали миналата година, след като фирмите на “Уолстрийт” сами спасиха кредитните фондове. На 13 юли американският финансов министър обяви план за закупуване на неограничен брой акции от “Фани Мей” и “Фреди Мак”, ако се наложи. Все пак Федералният резерв реши да кредитира компаниите директно. Конгресът включи предложенията на Полсън в разширената стратегия за справяне с имотната буря, която президентът Джордж Буш подписа миналата седмица. Незначителни ползи Банките имат малка полза от книжата. Отчасти, защото могат да продават ипотеки на двете американски компании, учредени от правителството за осигуряване на финансиране на банките и за стимулиране на закупуването на жилища, печално известните “Фани Мей” и “Фреди Мак”. В Европа липсва подобна система. Със запазването на кредитите по балансите си банките не могат да освободят капитал. До м.г. американският пазар трупаше обезпечени облигации при продажбите на т. нар. ипотечни облигации, предлагани при условията на частно пласиране (непублична емисия). Търсенето на дълг, нараснал почти четирикратно между края на 2001 и 2008 г. до $2.1 трилиона, разцъфтя с растежа на пазара на имоти в началото на десетилетието. Всеки отворен пазар “Обезпечената облигация е много полезен инструмент в Европа, при това с добра репутация. В САЩ обаче тя си остана скъп финансов механизъм спрямо традиционните банкови заеми за закупуване на жилища. Тя и не предлага същата капиталова подкрепа като реалната продажба”, казва Ричард Дорфман, главен изпълнителен директор на “Еф Ейч Ел Банк Атланта”, федералната банка за жилищно кредитиране на Джорджия, която държи $150 млрд. в такива заеми. Следователно, банките все още смятат, че разходите по обезпечените облигации са по-лоши от финансовите опции като депозитите и банковите заеми. Това обаче може да се промени, ако “инициативата на Полсън успее”, пише в доклада от 1 август, изготвен от Джордж Гонкалвес и Мишел Брадли от “Морган Стенли”. По думите на Робърт Пардес, бивш шеф на отдела за кредити в “Оушън Фърст Файненшъл Корп.”, Томс Ривър, Ню Джърси, банките за жилищни кредити имат “неписани правила”, които определят какъв процент от задълженията може да заеме банката. Стремежът им най-често е таванът да е около 50%. “Неписани правила” Според Джон Сера, управителен директор на американския пенсионен фонд TIAA-Cref, вероятно най-важни за инвеститорите са обещанията, дадени през август от 13 банки и секюритизационни компании да назначат опитни трейдъри, да осигурят информация за цените и да направят пазар на облигации. Сред обявилите мерките са гиганти като Банк ъф Америка, лондонската “Барклис” и нюйоркската “Голдман Сакс Груп”. Според него вариантите за лесна търговия и оценка на дълга изостават в сравнение с европейските. Друго препятствие е фактът, че т. нар. капиталови правила, основани на риска, изискват от банките, които ще емитират обезпечени облигации, да имат двойно повече резервен капитал, отколкото се изисква, ако работят с “Фани” за ипотечно-гарантирани книжа. Друго изискване към банките е да запазят облигациите в балансите си. Планът за финансиране на Фридрих Велики работеше така добре, че Дания последва примера през 1797 г., когато пожар унищожи по-голямата част от Копенхаген. През 1850 г. Франция също се присъедини. Дали идеята ще допадне на американците е друг въпрос, казва Ричард Кемиш, шеф на отдела за обезпечени облигации в “Креди Суис Груп” в Лондон и член на управителния съвет на Европейския съвет за обезпечени облигации. “Те все още преценяват дали от тези книжа има някаква икономическа полза.”