Прогнозите за забавяне на икономиката в глобален план и намаляване на търсенето доведоха до засилена разпродажба на различни видове суровини на световните стокови борси. Таблицата за движението на стоковите котировки на агенция „Блумбърг“ отчете отрицателен тренд на всички деривати. Традиционно силни инвестиционни инструменти като злато, мед, никел, какао силно поевтиняха. На фона на силния долар вчера златото поевтиня с 1,59% и достигна едномесечното си дъно - 893,50 за тройунция (31,1035 грама), но се оказа най-малкият губещ - на фона на останалите метали. Най-драстично поевтиня медта - с цели $331 за тон, сривайки се до $7719. Червеното злато не е отбелязвало подобен спад от 13 февруари т.г., което е в противовес на прогнозите за намаляване на запасите му. Никелът също поднесе изненада, като олекна с $285 до $17 927/тон - най-ниската му стойност от април 2006 г. насам. Подобно бе положението при алуминия и цинка. Зърното – на 4-месечно дъно Най-много от цената си сред хранителните суровини загуби какаото, което понижи стойността си с $53 до $2730/тон. Соята загуби 2,7% от цената си до $12,60 за бушел (36 кг), а зърното спадна с 2.9% до $5.3925 за бушел. Цената на зърното се срина до 4-месечно дъно, суровият петрол – до най-ниската си цена от 7 май насам. А платината стигна рекорда си на тридневен спад от 1992 г. насам, като загуби още 2,4% - или 1,527 долара на унция заради данните за намаляващото производство на коли. Продажбите на автомобили в САЩ отбелязаха 13% намаление за юли, докато в Германия – най-голямата европейска икономика, спадът е 6% за миналия месец спрямо година по-рано. Европейските продажби на дребно са най-лошите от 13 години насам, а производителността на американската индустрия спада за четвърти месец, става ясно от данните за юни. “Очакванията за забавяне на световната икономика свалят търсенето”, коментира Парк Шехик от базираната в Сеул Hanwha Investment Trust Management Co., която управлява инвестиции в суровини за около $1 млрд. “И останалите суровини ще последват примера на петрола”, смята той. Бумът на търсенето на суровини от развиващи се икономики като Китай и Индия наду цените и доведе до “оргия на купуването”, както определиха процеса инвеститори. Индексът Reuters/Jefferies CRB на 19 суровини се вдигна с 29% за първата половина на годината – най-голямото увеличение от 1973 г. насам. Но охлаждането вече е факт и според Световната банка растежът в света ще се забави до 2,7 % т.г. спрямо 3,7% през 2007-а. Петролът под 120 долара за барел Цените на петрола спаднаха вчера под $120 за барел на Нюйоркската стокова борса заради опасенията, че икономическото забавяне в САЩ ще доведе до нов спад в търсенето на горива. Американският лек суров петрол поевтиня с $2,02 до 119,39 долара за барел. Европейският сорт Брент от Северно море понижи стойността си с 2,59 и се търгуваше за 118,09 долара за барел. Понижаването на цените стана възможно и след метеорологичните прогнози, че тропическата буря “Едуард” няма да повлияе на доставките в региона на Мексиканския залив. Трейдърите не се стреснаха дори от продължаващото напрежение около иранската ядрена програма. Техеран обаче обяви нови планове в областта на петролно-газовия бизнес. Шефът на Националната иранска петролна компания (НИПК) Seifollah Jashnsaz заяви, че страната му подготвя разработването на 15 находища. Обама се обяви за отваряне на US запасите от горива Кандидатът за президент на САЩ – демократът Барак Обама, промени енергийната си стратегия в две от опорните й точки: да не се допуска разработване на нови находища на петрол по крайбрежието на САЩ и да не се използват неприкосновените резерви от горива. В реч в Мичиган Обама предложи да бъдат освободени 70 млн. барела от резервите, за да се облекчи пазарът. Това количество ще бъде възстановено на по-късен етап от компаниите, които ще го купят, твърди той. Обама смекчи и досегашната си позиция за разработка на нови петролни находища в шелфа на САЩ, но подчерта, че тази дейност трябва да е ограничена. Освен това той се обяви и за нови тръбопроводи, които да свържат находищата в Аляска с индустриалните центрове в САЩ, както и за по-тясно сътрудничество с канадските власти за разработване на американските залежи от синьо гориво. Демократите не се отказват обаче и от енергийната си стратегия, базирана на солидни инвестиции във възобновяеми източници.