Банките склониха на предложението на финансовия министър Симеон Дянков да си поделят с клиентите таксите и комисионите по потребителските кредити. Това научи „Класа“ от свои източници след поредната среща на работната група между експерти на Министерството на финансите и представители на Асоциацията на българските банки вчера. По всяка вероятност ще бъдат поделени таксите за усвояване и управление на този тип заеми.
Банкерите обаче са твърдо против предложението на вицепремиера и неговия екип същият принцип да се заложи и при таксите върху ипотечните заеми, а на практика те са най-високите. Първоначалният вариант предвиждаше трезорът да покрие например сумата, която се плаща за оценката на имота. В момента тази такса се заплаща от клиента, преди да получи одобрение за жилищен заем.
Подкрепата на банковия сектор не срещна и предложението за създаването на референтен лихвен процент, който да се смята на базата на пазарен индекс. В момента законът позволява да се ползва или индекс като EURIBOR и SOFIBOR, или такъв, изчисляван от самата институция по нейна си методология. У нас повечето финансови институции използват именно втория вариант, в който се вкарват различни компоненти и рискове, които не винаги са съвсем ясни за клиентите. Според Дянков обвързването на ставките с пазарен показател ще направи смятането на лихвите много по-прозрачно. Припомняме, че президентът Росен Плевнелиев също бе скептичен около идеята за единно формиране на лихвите. В средата на февруари той обясни след среща с ръководството на БНБ, че банковите лихви трудно могат да бъдат свалени с административни мерки. Икономиката е в основата на кредитирането и на темата с лихвите, добави той. По думите му българските банки са конкурентни, стабилни и въпреки тази най-тежка криза продължават да бъдат и печеливши.
Единствената точка, по която банкерите и Министерството на финансите стигнаха до съгласие, беше, че заемите до 400 лв., които в момента са извън обхвата на Закона за потребителския кредит, трябва да бъдат включени в него. Идеята на финансист №1 бе подкрепена и от небанковия сектор още в началото на преговорите. Тогава браншът коментира, че разширяването на границата за кредитите, които се наричат потребителски, под 400 лв. е напълно разумно и резонно решение. Потребителите, които теглят по-малки заеми, би трябвало да получават същата информация както другите, коментираха от компаниите за „бързи заеми“.
На практика след няколко часа преговори вчера така и не се стигна до консенсус какви точно да бъдат законодателните промени, които да внесат повече прозрачност как се смятат лихвите. „Не ни показаха нищо конкретно, сега и двете страни се върнахме да си дописваме домашното“, коментираха ядосани банкери след срещата.