Притиснати от нарастващи просрочия във всички големи сектори на Европа, банките ще се сложат на принудителна кредитна диета. Това сочат данни от Европейския банков барометър на консултантска компания „Ърнст и Янг”, в която са взели участие 500 финансови институции от Стария континент. Трезорите избягват големи преструктурирания и проекти за бизнес развитие, като вместо това се фокусират върху вътрешните си проблеми, предизвикани от икономиката като цяло и ударите, нанесени на балансите им в резултат на новите регулации. Затова и кредитирането за всички големи индустриални отрасли ще пострада, сочат данните. „Банките реално са принудени да минат на диета – от една страна, от тях се иска да разполагат с повече капитал, но, от друга, те са изправени пред продължаващата неразрешена макроикономическа нестабилност, която сега нанася удар върху кредитните им портфейли със значително повишен риск от просрочия във всички големи промишлени отрасли“, коментира Марсел ван Лу, ръководител, отговарящ за банковите и капиталовите пазари в Европа, Близкия изток, Индия и Африка в „Ърнст и Янг”. Той отчита, че нарасналите депозити и намесата на ЕЦБ имат очевиден положителен ефект върху ликвидността, но повишените капиталови изисквания ще попречат на смекчаването на политиките за кредитиране. „Банките в момента не са в позиция, която може да ги превърне в двигатели на възстановяването”, смята експертът.
Най-големите опасения на банковата индустрия са свързани с просрочията в строителния отрасъл, като половината от трезорите (46%) очакват нарастване на лошите кредити в тази област. Строителството е следвано от автомобилната промишленост, корпоративните недвижими имоти, услугите и транспортния отрасъл. Химическата, фармацевтичната промишленост и комуналните услуги се считат за най-здравите отрасли, но въпреки това банките в Европа очакват увеличение на риска от просрочия. Според изследването съществува тясна взаимовръзка между секторите, в които се очаква ръст на просрочията, и онези, в които ще бъдат затегнати кредитните им политики. Тук се включват отново секторът на недвижимите имоти, строителството, услугите, транспортът и инфраструктурата. Кредитирането за корпоративни недвижими имоти и строителство ще претърпи най-сериозен удар, като 40% от банките очакват затягане на политиките. Толкова е процентът и на изследваните трезори на Стария континент, които очакват изискванията на Базел III да намалят степента на кредитиране за реалната икономика. Особено осезателни са тези притеснения в Австрия (74%) и Германия (63%). Нещо повече - две трети са убедени, че Базел III ще доведе до увеличение на цената на кредитите за клиентите, а всяка втора институция признава, че ще удари и собствената й рентабилност.
“Въпреки че 41% от банките очакват нарастване на депозитите, комбинацията от макроикономическа несигурност, продължаващ натиск върху финансирането от пазарите на едро и капиталовите ограничения и ограниченията върху ликвидността означава, че общото кредитиране ще намалее и цената на кредитите ще се увеличи както за банките, така и за компаниите и физическите лица, които те кредитират”, коментира Стивън Луис, директор в екипа за глобални банкови и капиталови пазари на „Ърнст и Янг”. 28% от трезорите очакват финансовите пазари да се влошат в следващите 6 месеца, а всяка трета банка е песимист и по отношение на икономическата перспектива.