Розалия Банкова Людмила Куюмджиева Жителите на Австралия и Финландия са най-големите фенове на развлеченията, сочат данни от Програмата за международно сравнение на Световната банка, проведена в 18 страни и цитирана от „Форбс“. Отделяйки цели 10% от доходите си, потребителите от тези две страни заемат челната позиция в класацията за развлекателната индустрия и културата. Проучването на СБ се базира на индивидуалната консумация на различни потребителски стоки – от храна и облекло до здравни грижи, почивки и развлечения. С 9% след австралийци и финландци по този показател се нареждат Канада, Хърватия, Франция и САЩ, следвани от Япония с 8%. Руснаците, които отделят най-голяма част от средствата си за алкохол и цигари, не са сред най-запалените привърженици на културата и туризма. Те дават едва 6% от парите си за тях, както и аржентинците. По-надолу в подреждането следват Китай и Виетнам - с 5%, Бразилия и Южна Африка - 4%, Египет и Саудитска Арабия с 3%. На дъното на класацията са Индия и Турция с 2% и Етиопия, където едва 1% от бюджета на жителите отива за развлекателни и културни събития и стоки. 6% от дохода на руснаците – за алкохол Руснаците и хърватите пък са най-големите купонджии в света, сочи още проучването. Те отделят съответно 6% и 5% от личните си средства за алкохолни напитки, тютюн и наркотични вещества, което е най-висок процент сред страните, влезли в проучването. Най-консервативни са хората в Саудитска Арабия, където консумацията на алкохол и цигари е най-ниска. Заради покачващата се инфлация в световен мащаб и рекордните цени на енергията и храните цифрите са доста по-различни от отчетените преди три години. А и вече е крайно време всеки да започне зорко да следи къде отиват парите му и похарчени ли са правилно, казват експертите. Жителите на страни като Етиопия и Египет например, които разполагат с изключително оскъден бюджет, харчат съответно около 55% и 43% от приходите си за храна и безалкохолни напитки, като това не включва консумацията в барове, хотели и ресторанти. За гражданите на САЩ и Канада тези цифри са значително по-ниски – 6% и 8%. Руснаците също така харчат свободно за облекло и обувки. Те изяждат около 9% от доходите им, като в САЩ, където уж са най-ненаситните консуматори, процентът е два пъти по-малък – 4%. Това обаче вероятно се дължи на залетия от евтини китайски стоки американски пазар. Това, за което руснаците изглежда не обичат да бъркат в джобовете си, са жилища и електричество. Комбинацията от осигуряването на жилища, вода, електричество, газ и други горива представлява едва 9%. Може би това донякъде се дължи на неизчерпаните постсъветски запаси. Най-много за тези консумативи плащат турците, на които се налага да отделят 24% от бюджета си за тях. В САЩ наблягат на здравните грижи Ниската ефективност на здравната система в САЩ е основната причина това да е страната, заемаща челната позиция по отделени средства за здравни грижи. Американците разпределят 18% от доходите си за здравето си, докато гражданите в Бразилия, Русия, Индия и Китай – само 8%. Безспорните първенци обаче в поглъщането на заплатите на американците са заведенията за хранене. През 2007 година потребителите в САЩ са пръснали 390 млрд. долара по ресторанти, което представлява 43% от похарчените им средства като цяло. На второ място е електрониката, която изяжда 141 млрд. долара от бюджета на американците или 15.5%. В Саудитска Арабия влагат 18% в образование Домакинствата от Саудитска Арабия отделят най-много средства за образованието на своите деца, сочат данните за консумация на различните потребителски стоки на СБ. Около 18% от бюджета на арабите отива за образователни услуги. След тях се нареждат страни като Китай и Южна Африка, които разпределят 10% от доходите си за образование. Етиопия и Египет, които отделят голяма част от средствата си за хранителни продукти, разпределят между 3 и 8% от парите си в обучение, докато руснаците и американците влагат едва от 6 до 8% за такъв тип услуги. Образованието не е предпочитано и за домакинствата от Франция, Бразилия, Канада, Турция и Япония, като страните се подреждат по този показател с между 6 и 8% от бюджета си. Индийци и южноафриканци дават най-много за транспорт Индийците и южноафриканците дават най-много от доходите си за транспорт. Домакинствата в двете държави ползват 15% от наличните им средства за заплащането на различни транспортни услуги, показва проучването. В този сектор следващи поред са Бразилия, Канада и Турция, които отделят 12% от бюджета си. В потребителската кошница на австрийците и финландците транспортът заема дял от 10%. От всички 18 страни, в които е проведено проучването, в Египет транспортът е най-слабо засегнат, домакинствата отделят едва 4% от приходите си за този вид дейност.