Голяма част от българските фирми ползват възможностите, които предлагат офшорните зони, за да оптимизират данъците си, или за да получат конфиденциалност. Напоследък Малта се очертава като дестинация - звезда за българските бизнесмени, тъй като чрез нея те могат да намалят данъците си съвсем законно до под 5%.Това заяви пред Дарик радио Павлина Петрова, изпълнителен директор на къща за счетоводни и одиторски услуги. През последните години България също добива имидж на дестинация, която без да попада в дефиницията на офшорна зона, предлага подобни възможности на чуждия бизнес. Много е вероятно Европа да опита да наложи натиск върху правителството ни за повишаване на ставката на корпоративния данък, която в момента е най-ниската в ЕС, коментира Петрова.
Според нея българският бизнес не избира често тази опция офшорна компания и за това има причини. По принцип, с една правилно планирана структура, данъчната тежест може да бъде намалена до под 5%, като тук става дума за данък корпоративна печалба, който у нас е 10%.
Когато например става въпрос за продажба на фирма (дялове или акции), става въпрос за капиталови сделки и тогава би могло да се направи такава структура, че данъкът да се сведе до 0% при това напълно законно. По принцип, когато говоря за българския бизнес, аз гледам мащаба. У нас това са малките и средните фирми. Те са гръбнакът на нашата икономика. Тях имам предвид, когато казвам, че те не се обръщат често към такъв тип услуги, каквито осигуряват офшорните зони. Да, предполагаме, че голяма част от големите български компании използват услугите на офшорните зони. Освен това е видно, че големите международни компании, които влизат в България, го правят чрез офшорни структури.
Компании, които се занимават с внос и износ и с капиталови сделки, най-често се възползват от възможностите, които предоставят офшорните зони. Има бизнеси, в които по принцип такъв тип данъчна оптимизация е неприложима – търговия на дребно, производство, в което се използват български суровини и материали, и после стоките се реализират на българския пазар, коментира Павлина Петрова.