- Г-н Славов, има ли как държавата да се намеси при регулирането на лихвите по кредити? Финансовият министър съобщи преди дни, че ще покани представители на банките и на БНБ да обсъдят въпроса. Мотивът му беше, че външният ресурс, който банките ползват, вече е по-евтин заради по-добрия кредитен рейтинг и макроикономическата стабилност на страната. Вашият коментар?
- Банките също си вършат работата и неслучайно правителството казва, че страната ни е сред първенците по финансова стабилност. Затова нека не забравяме, че и банките играят много голяма роля за осигуряването й. Що се отнася до лихвите по кредитите, едва ли ще се уморя да повтарям, че изявления от сорта, че лихвите са твърде високи, сами по себе си не означават нищо. И когато говорим за такива ставки трябва да се прави разграничение между отделните кредитни продукти – потребителски, ипотечни, за бизнеса и т.н. След това е необходим сериозен анализ на кредитния портфейл на самите трезори и най-вече на източниците на финансиране – дали с депозити или чрез международни финансови институции. У нас голямата част от портфейла идва от депозити на граждани и фирми и много по-малко от средства отвън.

- Това ли всъщност беше голямата промяна от кризата досега?
- Не, и преди това депозитите имаха сериозен дял. Традиционно населението винаги е проявявало склонност към спестявания и в последните месеци особено силно се забелязва тази тенденция. Макар че според мен вече не става дума толкова много за пестеливост, колкото бих го нарекъл „бягство от потребление“. Хората просто се притесняват за бъдещето си и не потребяват стоки и услуги, а предпочитат да си „пазят“ парите. В този род на мисли е много важно всяко послание, което се изпраща към обществеността. Всякакви изказвания от рода, че еврото утре няма да съществува, че до 6 месеца еврозоната ще се разпадне, вместо да осигуряват спокойствие, стабилност, предвидимост, от която бизнесът има нужда, създават негативни очаквания и несигурност. И съответно се свиват и бизнес намеренията на реалния сектор и оттам и тези нагласи засягат и портфейла на домакинствата.
Що се отнася до Националния съвет за тристранно сътрудничество и нивото на лихвите, правителството нито може, нито трябва да се меси в този процес. А и съм убеден, че няма да се случи. В крайна сметка България е членка на ЕС, а подобни груби държавни намеси се правят в съвсем други географски региони като Латинска Америка. Нашата банкова група работи там и често срещана практика е правителството да се бърка в работата на банките. Дори в една от държавите президентът публично подкрепи микропредприятията да не си плащат задълженията към трезорите и тази страна и досега не може да се отърси от финансовия шок, в който изпадна. Така че всички трябва да си даваме сметки какви изявления правим и в каква посока, защото така създаваме нагласи. България като публични финанси и банкова система е достатъчно стабилна в момента и дори само заради това нямаме нужда от подобни негативни настроения. Проблемите за нас идват по-скоро от случващото се около нас и те не са толкова свързани с банковия сектор. На практика българските финансови институции нямат държавен дълг, емитиран от проблемите в ЕС.
Аз бих коментирал нещо друго – ако правителството държи да се занимава с лихвените проценти по кредитите, нека не забравяме, че банките освен кредитополучатели, обслужват и депозанти. А като брой те са много повече. Така че всяко административно регулиране на ставките по заемите би рефлектирало и върху лихвите по депозитите. А и това, че в момента бизнесът не прави инвестиции, не разширява производства, не инвестира в ново оборудване и навлизане на нови пазари, не се дължи на „високите“ лихви. Той просто има негативни очаквания за бъдещето и не се чувства сигурен. И инициативата „Съвместни европейски ресурси за микро, малки и средни предприятия" (JEREMIE) е много добър пример, че само ниските лихви не стимулират бизнеса да прави инвестиции и да търси кредити. Освен че програмата предлага по-ниски ставки и изисквания за обезпечения, интересът към нея е слаб.
И затова държавата трябва да помисли как да се стимулират малкият и средният бизнес. А всички микро и малки предприятия в крайна сметка са тези, които стриктно плащат заплати, осигуровки, данъци, наемат хора и на практика са гръбнакът на икономиката. В днешно време да изкараш някой от борсата, като му осигуряваш редовно възнаграждение, трябва да бъде поощрявано.

- Но как може да стане това и няма ли да е нелоялно спрямо средните и големите предприятия?
- Големите и средните фирми имат съвсем друга структура и поведение от малкия бизнес. Всъщност малките предприятия са онази огромна маса, която не само има потенциала да създава заетост, а и променя нагласите. Ако аз съм предприемач и имам малък обект, наел съм 3-4 души, на които плащам редовно заплати, издължавам се към хазната и усещам, че държавата ме подкрепя, работещите при мен ще се чувстват спокойни за своето бъдеще. Освен това самият аз като предприемач ще бъда мотивиран да развивам бизнеса си. В момента нещата са точно обратното – малкият бизнес е притискан и задушаван от твърде много административни изисквания. А именно по линия на администрацията може да се подаде ръка на МСП. Говорим си за електронно правителство, а то все още е на хартия. Не казвам, че строежът на магистрали, пътища е лошо нещо. Далеч съм от мисълта да отричам успехите на правителството и безспорно имаме постижения от гледна точка на фиска, публичните финанси, на инфраструктурните проекти. Но, ако искате един футболен отбор да стане световен шампион, не може в него да играят само 11 вратари или 11 защитници, дори и да са най-добрите. Може и да не загубят мача, но със сигурност няма и да го спечелят.

- Според повечето икономически и финансови анализатори 2012 г. ще е тежка заради голямата доза несигурност в решенията срещу кризата. Това как ще ни засегне?
- Дълговата криза сама по себе си не влияе на българската икономика. Ще се повторя, че българските банки нямат експозиции към проблемни страни от еврозоната. Проблемите на родната икономика се дължат преди всичко в липсата на мотивация за бизнес инвестиции, съчетано с несигурността и негативните прогнози. Затова и потребление, и производство се е свило.

- В условия на свито кредитиране банките ще прибегнат ли до повишаване на таксите?
- Не, не смятам. Често пъти в медиите се коментира, че българската банкова система е много печеливша, много богата, но не се отчита фактът, че нито един лев от тези печалби, които някои приемат като „пир по време на чума“, не е напуснал системата. Т.е. нито една родна банка не си е позволила в последните няколко години да раздава дивиденти, или, ако го е правила, със сумата акционерите отново са увеличавали капитала. И това всъщност е много сериозна част от тази икономическа стабилност, за която говорим.
Иначе съм убеден, че в бъдеще трезорите ще продължат да работят в посока по-висока ефективност. Например, ако потребителите предпочитат да излязат от работа, да отидат до банковия клон, да попълнят платежно нареждане, да се редят по опашки, да загубят и своето време и това на банковия служител – всичко това ще им струва все по-скъпо. Ако дойдете в банков клон на ПроКредит с попълнено на ръка платежно нареждане – ние ще ви го изпълним, но ще ви струва 2 лв. Същото нареждане, ако е попълнено в интернет – ще ви струва 0,50 ст. Т.е. високите такси за определени услуги са направени, за да стимулират потребителите да ползват същите услуги по много по-ефективен и евтин начин и за клиента, и за финансовата институция. Другото нещо, което трябва да се анализира, са таксите и комисионите за кешовите плащания. Те ще стават все по-скъпи. На първо място, защото изискват поддържането на много сериозна инфраструктура, и второ, защото пораждат огромни съмнения каква е необходимостта за тях. Кажете ми коя е тази бизнес необходимост собственик на работещо предприятие да дойде и да изтегли 50 хил. лв. в кеш, какво би стояло зад подобна сделка – криене на данъци, сделки под масата и т.н.? И която и да е фирма иска крупни суми в кеш – ние винаги ще я караме да си плати прескъпо, най-малкото, за да убиваме апетита към „нелоялни“ и не съвсем чисти сделки.

- БНБ отчете пореден ръст на необслужваните и преструктурирани кредити. Като обща сума те минаха 9 млрд. лв. Според последното изказване на Иван Искров банковата система има достатъчно ресурс да поеме още необслужвани заеми. Кога обаче според вас ще достигнем пика им?
- Лошите кредити за съжаление ще продължат да растат поне още няколко месеца най-малкото заради онези „лоши“ кредити, които до момента не бяха показвани като такива. Причината за високия им дял, макар че той все още не е страшен, тъй като има заделени буфери, е самото кредитиране преди кризата. Тогава се финансираха много проекти на зелено, тъй наречените start-up бизнеси, които бяха разчитани при едни условия, а след това параметрите се промениха драстично. Тогава много банки финансираха и успешни компании в един сектор да започнат нови инициативи в друг. Например собственик на успешно предприятие от хранително-вкусовата индустрия решава да направи ваканционен комплекс по Черноморието и тегли кредит за целта. Кризата обаче идва, той не може да си продаде апартаментите и започва да тегли ресурси от работещото предприятие, за да си обслужва задълженията към банката по замразения проект. В един момент и първата фирма изпада в затруднения. Подобни случаи не са никаква рядкост. Т.е. преди кризата банките се стремяха към разширяване на пазарен дял и тези процеси в момента избиват на повърхността като лоши кредити.

- Може ли да се очакват сливания на банки или стъпването на нови играчи у нас?
- Очакваме сливане между колегите от Алфа банк и Пощенска банка. Такъв процес не е никак лесен и искрено се надявам те да се справят. А що се отнася до новите играчи на банковия пазар у нас, не смятам, че в обозримо бъдеще ще има такива.