Робърт Дъдли Смесената англо-руска петролна компания ТНК-BP спира да изплаща дивиденти на акционерите си, е решил на своя среща в кипърския град Лимасол бордът на директорите й, съобщиха вчера световните агенции. Самото заседание се е състояло на 11 юли. Чистата печалба на компанията за 2007 г. по US GAAP е $5,7 млрд. На събранието на акционерите на 26 юни е било решено като дивиденти да се раздадат 1,8 млрд. долара – около 32% от тази сума. А междувременно $788 млн. вече са били раздадени като междинни дивиденти. Една от версиите е, че по този начин се упражнява натиск от страна на БП върху руските им партньори, а също така и начин за въздействие върху руската Федерална миграционна служба да не възпрепятства издаването на работна виза на шефа на холдинга Робърт Дъдли. Миналия петък ведомството реши да я удължи до 29 юли, но работна виза така и не е издадена, докато мениджърът не предостави доказателства, че трудовият му договор е налице. Руските медии лансират версията, че решението е взето колегиално и с него са се съгласили всички руски акционери „Алфа-Груп“, „Реново“ (AAR) и Acess Industries. До изчистването на проблемите активи няма да се изплащат на никой, което не поставя руската страна в по-неизгодна позиция. Според източници от БП британските намерения са да инвестират средствата, предвидени за изплащане на дивиденти, в развитие на компанията в Русия. В същото време един от руските акционери - “Реново”, настоява за намаляване на капиталовите вложения от от 4,4 млрд. до 3,5 млрд. долара. Но пред медиите Дъдли заяви, че “корпоративният конфликт може да доведе дотам компанията да се разтури, което в крайна сметка ще се отрази сериозно на стойността й”. Според другия акционер в ТНК-BP Михаил Фридман “всичко ще е така, както искаме”. “По някои въпроси компромиси не може да има. Това, което искаме, е просто и справедливо: ТНК-BP да е независима компания, а не дъщерна структура на “Бритиш петролиум”, казва той. “Доли” застрашава цените на петрола Цената на американския лек суров петрол на борсата в Ню Йорк поскъпна вчера с $1,52 и отново премина бариерата от $130 за барел. Котировките на европейския сорт Брент се повишиха с $1.67 до $131,86 за барел. Причината за поскъпването е повишеният риск от ураган в Мексиканския залив. Щатските метеоролози са на мнение, че тропическата буря “Доли” може да прерасне в ураган, да навлезе в Мексиканския залив и да засегне производството на петрол там. Около 1/4 от американското производството на петрол е концентрирано в залива. Междувременно експерти, цитирани от Асошиейтед прес вчера, се питат спуква ли се петролният балон. “Засега е рано да се твърди, че най-лошото е зад гърба ни”, коментира главният анализатор на бюлетина “Ойл прайс информейшън сървис” Том Клоза. Лекомислено би било да твърдим, че една седмица показва тренда, допълва той. Спадът на цените на петрола може да окаже мигновено влияние на пазара, тъй като собствениците на бензиностанции – в желание да си върнат клиентите, разглеждат възможността за изпреварващо понижение на цените. Според данни на Американската автомобилна асоциация цената на един галон (3,8 литра) обикновен бензин в петък миналата седмица е спаднала до 4,105 долара. Цената на дизела се е понижила до $4,842 за галон. От асоциацията очакват спад на средната цена до $4 долара за галон и дори до по-ниски нива до няколко седмици. Путин “пусна” петрола за Чехия Руският премиер Владимир Путин нареди да бъде осигурен пълният обем на петролните доставки за Чехия, предаде вчера Ройтерс. “Призовавам ви да работите внимателно по този въпрос и да определите (количеството) съвместно с всички партньори, така че да няма прекъсвания”, заяви пред правителствени представители Путин, цитиран от агенция Интерфакс. Нарушенията в доставките не са пряко свързани с руските доставчици на петрол, отбеляза Путин след среща с вицепремиера Игор Сечин, според когото търговските посредници са отговорни за намалелите доставки. Представители на руското правителство уточниха, че прекъсванията на доставките за Чехия по петролопровода “Дружба” се дължат на технически проблеми. Изказването им бе в отговор на анализаторите, които подозираха, че това би могло да е репресивна мярка на Москва спрямо решението на Прага да приеме на чешка територия да бъде разположена радарна станция, част от американската система за противоракетна отбрана.