Парламентът ще разисква антиинфлационни мерки на правителството. Председателят на Народното събрание Георги Пирински насрочи дебатите за идния петък, след като лидерът на ДСБ Иван Костов представи проект на решение. В предложението на Костов се иска правителството да внесе в едномесечен срок програма за антиинфлационни мерки. Проектът на решение е подкрепен от 55 депутати. В пленарната зала Костов попита премиера Сергей Станишев какво прави правителството в противодействие на скока на цените. Лидерът на ДСБ посочи, че инфлацията е най-болезненият проблем, а за най-нуждаещите се българи скокът на цените е 25%. В България инфлацията на годишна база е 15,3%, общо за ЕС - 3,7%, а за съседните страни - 8%. Очевидно усилията на другите държави са успешни, подчерта Костов. В отговор Станишев обясни, че през последните 6 месеца поскъпването на живота в България е било по-ниско от средното в Европа, а в България работната заплата в частния сектор е нараснала с 20% за 1 година. „Има и фактори, които стимулираха този процес в националната икономика, като членството в ЕС, което предизвика сближаване в цените на стоките и в заплащането на труда“, каза още Станишев. По думите му политиката на правителството за догонващо увеличаване на заплатите и пенсиите в България е един от факторите, които косвено стимулират инфлацията. Финансова дисциплина, повишаване на производителността на труда, увеличаване на конкурентоспособността и квалификацията на работниците са сред посочените от премиера антиинфлационни мерки. В тази посока са и усилията на правителството за намаляване на данъците и намаляване на енергийната ефективност, както и за намаляване на енергийната зависимост на страната. От парламентарната трибуна Станишев показа графики на растежа на средната работна заплата от 1998 досега. Вижда се, че растежът е най-стръмен след 2006 насам, каза той. “Вие се ограничавате в някакви общи фрази, които не представляват конкретни мерки“, обърна се Костов към Станишев. Според него дефлацията през юни е сезонна, а динамиката на цените спрямо миналата година е по-лоша. За да аргументира повишаването на покупателната способност на българите, Станишев цитира статистически данни за количествата хранителни продукти, които могат да се купят с минимална пенсия и средна работна заплата, в сравнение между 2001 и 2008 г. ЕБВР: Има опасност за икономическия растеж Растящата инфлация може да навреди на бързия икономически ръст в редица страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), предупреди новият президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Миров. „Трябва да осъзнаем, че инфлацията в тези страни, която е двуцифрена или дори над 20 на сто, има потенциала частично да разруши осъществения там прогрес“, е заявил Миров пред Financial Times в първото си интервю от поемането на поста си в началото на месеца. Тъй като голяма част от настоящата инфлация се генерира от поскъпващите енергия и храни, е важно да се прави разграничение между страните - износители на суровини като Русия и страни като тези в Централна Европа, които трябва да плащат повече за внос на суровини, пояснява Миров.