- Г-н Андронов, как данъкът върху финансовите транзакции, предложен от ЕК през миналата седмица, би се отразил на дейността на българските банки?
- Данъкът едва ли ще бъде подкрепен от някоя страна от Централна и Източна Европа. Не очаквам да се приложи другаде освен в еврозоната.

- Преди няколко месеца СиБанк подписа гаранционна схема с Европейския инвестиционен фонд с цел да се подобрят условията по кредити за малки и средни предприятия. Какво показват резултатите от програмата досега? Има ли вече заявен интерес?
- Интересът към схемите на Европейския инвестиционен фонд и на кредитите, които петте банки оповестиха при подписването на споразумението в началото на лятото, е изключително висок. Очакваме и добри резултати.

- Към кои сектори на икономиката са насочени предимно проектите?
- Към всички, но не равномерно, разбира се. Най-нисък е интересът към строителството и недвижимите имоти, както и към секторите, които схемата не гарантира.

- Ако погледнем данните на БНБ, особено що се отнася до цифрите, свързани с домакинствата, виждаме намаление на кредитите с 2.2 млн. лв. през юли, след като през предходния месец отбелязаха скок с 33.4 млн. лв. Потребителските заеми са се увеличили с 5.6 млн. лв. (27 млн. лв. нарастване през юни), а жилищните - с 12.8 млн. лв. (23.8 млн. лв. през юни). Забавянето на тези показатели може ли да се тълкува като сигнал за допълнителни финансови проблеми у домакинствата?
- При потребителските кредити например имаме нарастване спрямо същия месец на миналата година. Но това, което намалява крайната сума, са големите погашения. Въпреки че банките са активни в предлагането на нови кредити, големият проблем на икономиката е потиснатото потребление и нежеланието на хората да се обременят дългосрочно с кредит. От друга страна, напоследък има значително по-високи погашения, отколкото обичайно виждаме през други години – хората бързат да изплатят кредитите си, а новите, които банките отпускаме, не са толкова много, че да създадат общо увеличение на кредитния портфейл. При ипотечните кредити с малки темпове има относително постоянно дългосрочно нарастване и бавно възстановяване. При потребителските има месеци с ръстове и такива с намаление.

- Ако погледнем и депозитите за домакинствата, те скочиха с 444.5 млн. лв. през юли, като за последно по-висока стойност е наблюдавана през декември 2010 г. – 744 млн. лв. Можем ли да говорим все още за натрупване на предпазни спестявания или по-скоро за влошени очаквания за средата?
- Това е другата страна на същия този феномен – хората не желаят нито да вземат заеми и да потребяват, нито да харчат от собствените си спестявания. Така стигаме до ситуация, в която и двата канала за финансиране на потреблението да са запушени. Затова и новите кредити не се вземат, а пък се трупат депозити.
Ако си спомним периода преди кризата, пак имаше увеличение на влоговете, но те растяха с много по-бавна скорост, отколкото кредитите. Тогава потреблението беше във възход, хората купуваха и харчеха и това се финансираше както с банкови кредити, така и със спестявания. Сега е точно обратното – хората бързат или да върнат кредитите, или да заделят пари на влог.

- Как ще коментирате информациите, че чуждите банки-майки са притиснали българските си подразделения да се презастраховат и да търсят свръхобезпечения при отпускането на кредити. Според някои именно това допълнително затяга кредитирането?
- Не мога да приема автоматично подобно твърдение. Има научени поуки от кризата и осмисляне на различни кредитни стандарти. Но чак да кажем, че са се появили изисквания за свръхобезпечение или многократно завишаване на изискванията, не е много коректно. По-скоро онова агресивно кредитиране при силно занижени рискови стандарти, до което конкуренцията докара банките в предкризисния период, няма да се случва вече. От друга страна, онова, което за съжаление кризата ни показа, са многобройните дефекти на законодателството по приключването на проблемни случаи, по решаването на несъбрани дългове, и то не само от трезорите, а като цяло на всички кредитори и най-вече изключително несъвършеното функциониране на съдебната система. Дори, когато привидно кредиторът е достатъчно добре обезпечен, има насреща качествен актив, който е заложен, има правните основания да си мисли, че разполага с алтернативи да си върне средствата, когато казусът стигне до съда, се смайва от изобретателността на длъжниците, на техните адвокати, както и от непредсказуемостта на съдебните състави. Нещата могат да тръгнат в най-необичайни посоки. Банките преди да стигнат до подобна ситуация, в която да тестват търговското ни законодателство и всички закони, свързани с обезпеченията, на практика не осъзнаваха, че има толкова много слабости в привидно добрата законодателна рамка. Парадоксът е, че колкото си по-добре обезпечен, толкова по-трудно реализираш обезпечението, защото длъжникът оказва неистова съпротива, за да не получи банката полагаемия й залог. Колкото е по-голям длъжникът като кредитополучател, толкова по-трудно се стига до точката на реализация на обезпечението и на покриване на задължението. Общо взето мащабът на длъжника и неговите възможности са право пропорционални на съпротивата, която оказва чрез съдебната система. Най-често проблемни се оказват кредитите над 1-2-3 млн. В много редки случаи става дума за физически лица, а основно за средни и големи предприятия. Те са финансово най-мощните, така че да могат да си осигурят правова защита и да се възползват от дупките в съдебната система.
А ако се върнем на въпроса - що се отнася до домакинствата – няма презатягане на изискванията за кредит. Промениха се единствено оценките на недвижимите имоти, тъй като цените им паднаха рязко.

- Какви нива на лоши кредити да очакваме до края на годината? От почти година банкерите коментират, че пикът им е вече е достигнат, но данните на БНБ говорят друго.
- Болшинството от кредитите в т.нар. графа „лоши“ имат срещу тях някакво обезпечение. Т.е. те не са пълна загуба за банките. Всъщност особено що се отнася до фирмените и ипотечните – когато се реализират всички възможни обезпечения и средства, ако остане някаква част от дълга за покриване – само тя се отчита като загуба. Ако погледнем статистиката на БНБ, скоростта на нарастване на необслужваните в срок задължения намалява.
Освен това да не забравяме и чисто математическия ефект - няма как да не се получи натрупването и заради бавния темп, с който расте кредитирането – т.е. делът на лошите кредити в относителен размер се увеличава, защото общият кредитен портфейл пълзи с много бавни темпове. Получава се така, че апетитът за нови кредити е слаб, качествените експозиции пък се погасяват и се създава впечатление, че има бурно нарастване на лошите в относителни измерения.

- Изчерпа ли се кредитът на доверие, който банките дадоха на фирмите за преструктуриране на техните задължения? Ако приемем, че преструктурирането е постоянен и нормален процес – отмина ли неговият пик?
- На практика тези, които бяха в трудните браншове като строителство, недвижими имоти, транспорт, туризъм, изпитаха незабавно затруднения още в края на 2008 г. и началото на 2009 г. Последва периодът на голямото преструктуриране, защото ударът беше най-силен в първите тримесечия на кризата. Онези, които успяха да се изправят, го направиха. Така че голямата вълна от първата криза и последвалото преструктуриране позатихна. Но да не подценяваме и възможността от нова рецесия, в която и компаниите, и бизнесът се окажат отново притиснати към стената да преструктурират задълженията си.

- Сега, когато на дневен ред в Европа и в света е темата за нова рецесия, у нас какво ще бъде отражението? Какви са нагласите на бизнеса за края на тази година и следващата?
- Опасността от нова рецесия в Европа не е никак малка. Тя се увеличи неимоверно много в последните месеци. Очевидно август се превръща в кошмарен месец за глобалната икономика. Но трябва да кажем, че САЩ, Западна Европа бяха тръгнали по пътя на възстановяване, макар и с по-бавен темп. Сега трябва да „благодарим“ на политическия елит от двете страни на океана, който се постара да върне мисленето на пазарите към кризисния период и да виси целият свят в неизвестност за пътя, по който ще тръгне глобалната икономика. В момента няма силно доминиращ вероятен икономически сценарий за бъдещето. Преди няколко месеца повечето анализатори очакваха възстановяване – днес процентът на оптимистите е намалял за сметка на песимистите. Новата рецесия зависи от способността на Европа на политическо ниво да отговори на големите въпроси, от способността й да се реформира и да действа бързо.

- В този ред на мисли: ще фалира ли Гърция?
- Синоним на този въпрос е “ще фалира ли Европа и ще фалира ли светът?”. Минаха времената, когато ако някъде далече се случи нещо фатално, това няма да стигне за часове до другия край на света. Всъщност най-големият проблем на Европа не е Гърция, защото ако беше тя, тези около 300 млрд. евро щяха да бъдат преглътнати, макар и с негодувание. Проблемът е съществуващата силно развита система за пренасяне на рискове и на кризи. Ако на Гърция се гледаше изолирано, можеха да я оставят да фалира и да излезе от еврозоната. Заразата обаче се пренася на други места и следващият въпрос ще бъде Испания, Португалия и дори Италия...Така, ако събориш първата плочка, цялото домино ще се срути. В момента големият въпрос е: в състояние ли е Европа да спре първата плочка, преди да рухне цялата редица?

- Да разбирам, че според вас има опасност от разпад на еврозоната и съответно срив на еврото?
- В момента всички възможности се анализират, включително и най-лошата. Това, което обаче ни пази от нея, слава Богу, е, че няма позитивен сценарий за след евентуален разпад. Точно това държи всички мобилизирани да се опитат да спасят и еврото и еврозоната. Дори виждаме усилия в тази посока и от страни извън Европа – САЩ, Китай... Никой не може да предскаже какво има отвъд еврозоната и еврото. Страхът от това неизвестно е допълнителна мотивация за европейците да намерят решение.