В момента има значителен риск от рецесия в eврозоната, твърди в свой коментар Лойд Бартън, старши икономически съветник в консултантска компания Ernst and Young. Според експерта, ако активността във валутния съюз започне да пада отново, ЕЦБ ще трябва да побърза да отговори с намаления на лихвените проценти. От компанията препоръчват нива под 1%, каквито ЕЦБ поддържаше през 2008-09 г. В края на миналата седмица от институцията оставиха лихвените проценти на нива от 1,5%. „В действителност, докато през 2008 г. правителствата помогнаха да смекчат въздействието на кризата с големи фискални стимули, този път ЕЦБ е единствената институция, която разполага с пространство за маневриране. И тя трябва да използва това пространство в пълна степен. Но съществува риск, че различните позиции в Управителния съвет ще попречи на ЕЦБ да предприеме подобни стъпки“, коментира Бартън. Според него ЕЦБ може и да е била изкушена да упражни натиск върху италианското правителство, като го заплаши да спре закупуване на националния дълг, в случай че техният фискален пакет не се осъществява в пълен размер. Но такава заплаха не би била правдоподобна,тъй като би довела до по-нататъшни сътресения на финансовите пазари в eврозоната.
Тази седмица Италия ще започне обстоен преглед на публичните си финанси и растежа и ще се опита да открие нови мерки за стимулиране на икономиката, потвърди министърът на финансите на страната Джулио Тремонти, цитиран от Ройтерс. В проверката ще участват и представители на ОИСР, МВФ и ЕК. До 2013 г. Рим трябва да излезе с балансиран бюджет и да свие държавния си дълг, което е 1,9 трилиона евро.
Според Ernst and Young намаляването на дефицитите на всяка цена ще бъде контра-продуктивно за най-периферните страни, тъй като това ще забави растежа и ще направи постигането на амбициозните фискални цели още по-трудно. Лятната прогноза на компанията сочи, че българската икономика ще отбележи растеж от 3,2 на сто през тази година, който ще се ускори до 4,8% през 2012 г. и 5,6% през 2013 г. Така очакванията на експертите за тази година намаляват спрямо предишния пролетен преглед, в който бе заложен растеж от 3,3 на сто. За еврозоната оценките сочат 2% ръст през тази година и 1,6% догодина.