Германският конституционен съд в гр. Карлсруе потвърди законността на спасителните пакети за страните със затруднения като например Гърция, предадоха световни информационни агенции. Органът отхвърли исковете, които настояваха участието на европейската страна във финансирането да бъде преустановено. Според тях участието със сериозни суми във финансов аспект ще навреди на бюджета на Бундестага за вътрешни разходи и може да попречи на изпълнението на задълженията му. Съдът отхвърли тези искания, но реши, че парламентът трябва да разполага с повече правомощия за одобрение на бъдещи траншове към държавите от съюза. Инстанцията нареди на правителството да търси и подкрепата на парламентарната комисия по бюджета, преди да разреши извършване на самите транзакции. Законодателите в Германия трябва да са по-отговорни за бъдещите решения за плащане, коментира и Андреас Воскуле, председател на Конституционния съд.
Канцлерът Ангела Меркел приветства решението на съда и допълни, че съществуването на еврото означава повече от просто една обща валута. Според нея еврото е гарант на обединена Европа и ако единната валута се срине, Европа също ще рухне. По думите й през изминалата година Германия е участвала със 123 милиарда евро в спасителните пакети за страни като Гърция, Ирландия и Португалия и повтори тезата на съда, че необходимите критерии за това участие са изпълнени. Не закъсня и реакцията на Брюксел. ЕК прие със задоволство решението на конституционния съд относно законността на финансовата помощ за Гърция и други мерки, потвърди Пиа Хансен, говорител на институцията.
От миналата година страните в еврозоната се съгласиха да помогнат на Гърция, Португалия и Ирландия чрез Европейския механизъм за финансова стабилност. Това е фонд, създаден специално да помогне на страните, които се борят да платят задълженията си. Необходим е консенсус, за да се създаде спасителен механизъм в цяла Европа. Въпреки това, с участието на Финландия и Словакия, които искат промени по сделките, налице се появяват опасения дали всички държави членки могат да действат съвместно. Налице са и страховете, че още от държавите в региона, могат да поискат финансова помощ. На фона на разгорещени протести, сенатори в Испания ще се срещнат да одобрят конституционната поправка за ограничаване на бъдещи бюджетни дефицити. Това е мярка, която се надяват да възстанови вярата във финансовите пазари на борещата се икономика.
Италия, която е най-големият длъжник в Европа, се приближава към вот на недоверие заради последния пакет за икономии, на фона на множеството дебати за детайлите на законопроекта. Президентът на Франция Никола Саркози от своя страна заяви, че остава твърдо решен да напише балансиран бюджет на принципа на „златното правило“ в конституцията. Все още той не е решил обаче, дали да постави въпроса на специален парламентарен вот.