Германският икономически министър Филип Рьослер предложи късите продажби да се забранят в страните от Г-7. Той лансира идеята в интервю за германския „Ди велт“ през уикенда. Освен това Рьослер подкрепи и създаването на "специални икономически зони" в Гърция за съживяване на икономиката, макар този модел да не е съвместим с правилата в ЕС, написаха гръцките медии.
В петък 4 от страните в еврозоната - Франция, Италия, Испания и Белгия забраниха късите продажби временно. При тях инвеститорите заемат акции с надеждата да ги купят в бъдеще на по-ниска от продажната цена, с което да реализират печалба. Френският регулаторен орган въведе забраната за подобен род сделки с акции на 11 големи банки и застрахователни компании за 15 дни. Сред защитените акции са тези на BNP Paribas и Societe Generale. Испания забрани къси продажби с акциите на 16 финансови групи, сред които банка Santander, за 15 дни, а Белгия - акциите на 4 финансови компании за неопределен период. Великобритания, Холандия и Австрия засега се въздържат.
В събота ЕК призова по проблема да бъде изработена общоевропейска рамка. Късите продажби може да са законна търговска стратегия, но когато са използвани заедно с разпространяване на неверни слухове на пазара, това определено е непочтено, посочи Европейският регулатор за ценните книжа и пазарите на сайта си. Целта на забраната е да се възвърне доверието в пазарите, които претърпяха загуби заради спекулации, че някои банки няма да се справят с дълговите проблеми в еврозоната.
Само преди седмица закъсалата Гърция забрани подобни сделки за два месеца, а турските борсови регулатори започнаха разследване на ефекта от късите продажби.