За събиране на задължения в момента работят над 50 фирми в България. Това е много популярен бизнес от 2008 г. насам, защото заради кризата се увеличиха и длъжниците. Това съобщи за в. „Класа“ Борислав Минев от компанията за събиране на междуфирмени задължения „КредитИнс“. Сумите на дълговете на физически и юридически лица могат да тръгват от 100 лв. и да достигат 400-500 хил. лв. и дори 1 млн. лв. Все пак най-често срещаните борчове в практиката на „КредитИнс“ са фирмени плащания между 5 хил. и 15 хил. лв. Обикновено портфейлът на задължения на фирмите са около 100 хил. лв., които са разбити на около 20-30 длъжника, обясни Минев. По думите му най-лесно се изплащат задълженията в сектори, свързани с производство и износ, които генерират най-много приходи.
Всеки месец получаваме повече събирания, отколкото сме получавали, в която и да е година досега, казва Минев. Най-тежко е в строителството и всички свързани с него отрасли, тъй като там има прекалено много фалирали инвеститори. Сред проблемните сектори се нареждат тези с ниска ликвидност като информационни системи и компютри. В момента много повече фирми се съдят заради невърнати дългове, докато преди кризата са разчитали предимно на извънсъдебно споразумение. Обикновено съдебните дела се точат над 2,5 г. и това принуждава кредиторите да търсят услугите на фирмите за събиране на борчове.
„Вече не е модерно да се ходи с бухалките напред, но в момента безнаказаността е огромна“, коментира Минев. Затова най-честа практика е да се влиза в офиса на длъжника и да се иззема техника, автомобили и друго имущество. „Обикновено кризата се използва, за да оправдае някой забавените си плащания. Но най-опасното е, че има изключително много фирми, които на практика не би трябвало да работят. Те имат огромни задължения към НАП, но данъчните служби не ги търсят. Такива компании имат преструктурирани задължения към банки и към други кредитори, но пак продължават да съществуват и ядат хляба на фирми, които трябва да излязат от кризата“, възмущава се Минев.
Видно е, че държавните приходни агенции не успяват да реализират събиране на толкова много задължения и една от причините е липсата на финансов интерес от служителите. „Държавата е претрупана, НАП не може да се пребори с некоректните фирми. Ако на мен прехвърлите събиране на някакви държавни задължения, аз ще направя всичко възможно, за да ги върна, защото реално това са и пари за нас. Ако самите съдия-изпълнители имат облаги от събиране, ще съберат много пари“. Така Минев коментира тезата си, че частните структури могат да събират вземания по-успешно, докато държавните ведомства нямат финансов стимул. От „КредитИнс“ не крият, че основните им проблеми са бавното протичане на делата в съда и липсата на отговорност на управителите на фирми при подготовката на документите. Затова предлагат бързите производства да се изкарат от съда и да отидат при частните съдия-изпълнители. Така клиентите няма да губят от 6 до 9 месеца, докато един съдия преглежда документите и се произнесе по делото, като може частният съдия-изпълнител да премине бързо към принудителното изпълнение на присъдата. Сега масова практика в България е да се изчакват вземанията над 9 месеца, което изключително много затруднява работата на фирмите за събиране на дългове. Но добрата новина е, че и общините вече са подвластни на запори. В резултат вече две кметства са осъдени с посредничеството на „КредитИнс“ заради неизплатени средства към фирми за договори по европейски програми.