Около 40% от българите, инвестиращи във взаимни фондове, са готови да влагат средства за период от 1 година, като средната сума на инвестицията е 4170 лв. Водещ принцип е желанието им за бърза печалба. Това показва проучване на агенцията за маркетингови изследвания "Прагматика" на тема "Склонност към спестяване и инвестиране", поръчано от "ДСК Управление на активи". Данните сочат още, че хората с месечни доходи над 1500 лв. посочват средна сума на инвестиция около 6600 лв. Изследването, проведено с 800 лица на възраст между 25-55 години от София, Пловдив, Варна и други по-големи градове в страната, със средни или по-високи доходи, показва, че за почти 60% от тях основен фактор за избор на взаимен фонд е доходността на инвестицията. 41.3% от интервюираните посочват риска, а 23% - инвестиционната политика, като фактори за избор на фонд. "Изследването ни показа, че взаимните фондове все още се възприемат като инструмент на бързата доходност. Краткият инвестиционен хоризонт от една година в съчетание с очакването за голяма печалба, посочени от анкетираните, говорят за спекулативна нагласа на местните инвеститори, съчетана с недостатъчна инвестиционна култура“, коментира Петко Кръстев, шеф на УС и изпълнителен директор на "ДСК Управление на активи". Като най-добри възможности за инвестиране на свободните си средства анкетираните посочват инвестициите в недвижими имоти (66.3%), собствен бизнес (12.6%), а на трето място се нареждат банковите депозити (12.3%). Интересен е фактът, че инвестицията във взаимни фондове спонтанно е идентифицирана едва от 10.8% от изследваните лица и понастоящем по-скоро допълва инвестиционния портфейл на хората, склонни да инвестират. От тях 46% имат депозит, 40.6% имат договор с пенсионен фонд, 23.4% - застраховка "Живот", а 8.9% - вложения в акции.