- Д-р Сарийски, в БАН разработихте изследване за финансирането на системата на здравеопазването. Къде се намира България в сравнение с останалите европейски страни според разходите, които се заделят за здраве?
- България има разходи за здравеопазване, общо публични и частни около 7,3% от БВП, което е съпоставимо с разходите в Полша и Унгария, според последните данни на Световната здравна организация. Сред добре поставените страни в ЕС е Германия, тъй като е страна с много висока производителност на труда и добре изградена система на здравно осигуряване. Но по дял на публичните разходи за здравеопазване ние сме на опашката. У нас едва 57% от разходите за здравеопазване се финансират от бюджета. По-малък е само делът на Кипър с 46%. В Полша и Унгария държавата осигурява по 71%. Естествено е големите икономики като Франция и Германия да имат съответно 79% и 77 на сто. Румъния, която в периода 2000-2007 г. имаше с 12% увеличение на публичните разходи, достига 80% държавни разходи.

- Кой е основният проблем на системата на здравеопазване?
- Тава е проблемът и на цялото обществено осигуряване – проблемът със застаряването на населението. На практика имаме разрастващ се дял на застаряващо население, което се нуждае от медицински грижи, т.е. от увеличаващи се разходи за здравеопазване, които пък трябва да се финансират от намаляващия дял на трудоспособното население, внасящо здравни вноски. Но прогнозите за 2050 г. са още по-застрашителни, защото няма да има достатъчно трудоспособно население, за да могат да покриват разходите на пенсионерите. Ако през 1950 г. на 10 работещи в България се е падал по един възрастен, през 2010 г. на трима заети има един възрастен. През 2050 г. двама заети трябва да покриват вноските на един възрастен човек. Но това са високи разходи, тъй като на възраст над 60-65 г. разходите за дългосрочни медицински грижи са и по-скъпи, а и непрекъснато се увеличават.

- Как стоят нещата в други държави по света? Както знаем, демографският срив е всеобщо явление.
- Както казахме, през 2050 г. в България на двама заети ще се пада по един пенсионер. Подобни ще бъдат и съотношенията в Полша, Унгария, Румъния. Обратен е примерът на държавите, чието население се подмладява, и това са Колумбия, Индия, Египет, Турция, Аржентина. Това са страни, които няма да изпитват проблемите, които ще имат застаряващите нации.

- С какъв дефицит в здравеопазването ще се сблъскаме през следващите години?
- За да изчислим дефицита, използвахме модела на Международната организация по труда, който има много предимства, като основното е, че стъпва на солидна база от показатели – демографски, икономически, фискални, на пазара на труда и т.н. Това позволява да се направят детайлни прогнози, а оттам и конкретни изводи и препоръки. Заложена е презумпцията, че по-възрастната част от населението ползва дългосрочни медицински грижи, чиято стойност е по-висока. Когато работихме над тази прогноза, заложихме доста оптимистичен ръст на БВП за 2015 г. от 3,3% и постепенно спадане до 2,7% през 2050 г. Прогнозите ни за публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП се увеличават до 4,2% - 4,3%, като първоначално се увеличават по-бавно заради изоставането на повишението на производителността на труда спрямо ръста на БВП. Първоначално дефицитът леко намалява заради все още благоприятната структура на населението. След 2025-2030 г., когато ще има сериозен демографски срив, увеличението на БВП ще има изпреварващо увеличаване на разходите за здравеопазване и до изоставящо наваксване на вноските в НЗОК. През 2035 г. проблемите ще бъдат трудни за овладяване, защото ще има голям ръст на дефицита. Искам да направя уговорката, че през 2009 г. вноската бе увеличена от 6% на 8%. През 2011 г. 340 млн. от бюджета на здравната каса бяха прехвърлени към Министерството на здравеопазването. Това означава, че онова, което получаваме повече като приход, не остава за системата, което отчитаме като основен недостатък у нас.
Второ - не знаем какво става с резерва. През миналата година резерв от порядъка на 500 млн. лв. просто бе отчетен като излишък и сега е на разположение на хазната. Същото ще стане и с излишъка от 2011 г., който се предполага, че ще бъде около 1,5 млрд. лв. Ако тези суми бяха на разположение на здравноосигурителната каса, тогава дефицитът нямаше да е в такъв размер. Може дори да имаме излишъци в НЗОК. Увеличението на здравната осигуровка бе с идеята за създаване на втори стълб на здравноосигурителната система на България, т.е. пари, които нямаше да влязат в касата, а в отделни фондове. Надявам се, че това един ден ще се случи и тези допълнителни 2% ще бъдат заделяни за тези фондове, а не да се наливат в общия кюп.

- Какви са възможностите за баланс на системата?
- Три са възможностите. Първата е увеличаване на дела на вносителите в системата. Това може да стане чрез увеличаване на раждаемостта, но това няма как да стане, освен ако не печатаме бебета на ксерокс. Вторият вариант е с имиграция. Както знаете, Франция се опита преди време по този начин да реши проблемите си, но това доведе до други. Има възможности и чрез увеличаване на осигурителната ставка. Това обаче се случи през 2009 г., но като че ли проблемите в системата се задълбочиха заради простата причина, че парите не бяха използвани по предназначение. Третият вариант е държавата да се оттегли от системата на здравно осигуряване, като не говоря за пълно оттегляне, но най-малкото, като се обяви, че част от здравните разходи не се покриват от касата и да се престане с цялото изчакване и забавяне на плащанията към болници, аптеки и т.н. В момента има забавяне от порядъка на 3-4 месеца и този период заплашва да се увеличи, т.е. официално имате грижа, имате покритие на някакви разходи, но на практика чрез забавените плащания системата спира да работи.

- Какъв в крайна сметка е ефектът от здравната реформа в България?
- На практика тя се превърна в поредица от опити с неясен ефект. От 15 март 1998 г., със създаването на здравноосигурителната каса, т.е. за 12 г. реформи Законът за здравното осигуряване е променян и допълван 72 пъти, като голяма част от промените са принципни. През това време реформата направи оборот на 360 градуса. През 1998 г. се отказваме от т. нар. система „Семашко“, за да можем след 12 г. да се доближим все повече към системата, от която се отказахме – излишъци, които са на разположение на бюджета, услуги, които не е ясно как се финансират, покриване на разходите на лица, които не са осигурени от приходите от здравноосигурените, и т.н. Като цяло системата поощрява некоректните участници от двете страни. Социологическите проучвания сочат, че през 2007-2008 г. хората оценяват като най-корумпирани 3 съсловия – митничари, съдии и лекари. В момента няма как да се стимулира ефективността на медиците, защото техните приходи идват от частни приеми, от тестове на лекарства. На практика имаме една система, чиято последна грижа е здравето и в момента обслужва само фискални нужди. Но още по-лошото е, че нашата система няма информация са състоянието на здравеопазването. Не знаем тази година хората по-здрави ли са или не са. Няма информация за болниците и лекарите, по какъв начин се грижат за своите пациенти, а това е задължително, за да направи човек мотивиран избор. А това е основен принцип, който трябва да залегне в системата на здравеопазването. Цифрите могат да скрият много неща, но не можем да се скрием от бъдещето си.

Интервюто взе Лили Христова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.