Европейската комисия предлага наказателната процедура срещу България за висок бюджетен дефицит да бъде прекратена. Това съобщи Брюксел в документ, изпратен до Съвета на ЕС и българското финансово министерство. Освен за нашата страна, Европейската комисия предлага да бъде спряна и процедурата срещу Кипър, Финландия и Дания.
Мярката започна още през лятото на миналата година, тъй като и четирите държави бяха надскочили прага от 3% съгласно критериите на Пакта за стабилност и растеж. Според официалните данни, представени от България през април 2010 г. и потвърдени от Евростат, дупката в публичните финанси е била 3,9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2009 г. заради необезпечени задължения по договори на 13 министерства.
Комисията оцени това като временно явление и заяви, че очаква свръхдефицитът да намалее още през 2010 г., като падне под 3% до 2011 г. Препоръката към българските власти бе да подобрят прозрачността на управлението и да засилят контрола на разходите. ЕК поиска и структурни реформи в администрацията, здравеопазването, образованието и пенсионната система.
Към момента не са необходими по-нататъшни стъпки по процедурата по прекомерен дефицит на България, посочват в съобщението си от вчера от ЕК - София е успяла да предприеме мерки, които биха осигурили достатъчен напредък за коригиране на прекомерния дефицит в поставените срокове. България избегна влошаване на дефицита за 2010 г. над планирания чрез законово адекватни фискални усилия в бюджета за 2011 г. в съответствие с препоръките на съвета, посочват експертите.
За 2010 г. от ЕК прогнозират, че бюджетният резултат се очаква да бъде в съответствие с препоръката на съвета за 3,8% от БВП, която беше поставена и в ревизирания бюджет. За 2011 г. според разчетите на Брюксел окончателно ще слезем под прага от три на сто – заложената прогноза е 2,9% от БВП или годишно намаление от 0,9% от БВП.
Все пак Брюксел предупреждава, че местните и президентските избори у нас, насрочени за втората половина на тази година, могат да създадат допълнителен натиск върху разходите.
Препоръката към българските власти е да следят отблизо бюджетното развитие и да са готови да предприемат корективни мерки при нужда. Комисията посочва още, че мерките за продължаване на реформата в пенсионната система в средносрочен и в дългосрочен план са съгласувани със социалните партньори, като изпълнението на тези мерки изисква последващи законодателни действия.