Всеки трети източноевропеец е „финансово изключен“
Едва половината (53%) от гражданите на новите страни - членки на Европейския съюз, имат банкови сметки, а близо 33% от населението в Източна и Централна Европа е напълно „финансово изключено“ от пазара и не може да си позволи да тегли кредит, показва проучване на Европейската комисия.
Николай Нейчев
Едва половината (53%) от гражданите на новите страни - членки на Европейския съюз, имат банкови сметки, а близо 33% от населението в Източна и Централна Европа е напълно „финансово изключено“ от пазара и не може да си позволи да тегли кредит, показва проучване на Европейската комисия.
Анализът обхваща 14 от страните - членки на ЕС, като от новите държави в блока са били проучени България, Литва, Полша и Словакия. Според данните, неучастващите във финансовата система хора в тези 4 страни е изключително високо – между 26% и 41%. Специално у нас банките са се насочили към създаването на нови продукти предимно за малки и средни предприятия, отколкото за обслужване на отделни индивиди.
България е една от малкото държави, в които небанковото кредитиране чрез високи лихви или залог на стоки е често срещано и се смята като сериозен проблем от ЕК. Според комисията у нас голяма популярност имат така наречените дозаплатни краткосрочни заеми от нелицензирани кредитни институции, които са много неизгодни и могат да доведат кредитоискателите до тежък цикъл на задлъжнялост. Освен това България, Литва и Словакия са единствените три страни, в които не функционират професионални спестовни каси и други социално-ориентирани източници на финансиране, се казва в анализа.
Еврокомисарят Владимир Шпидла отбелязва, че е възможно ЕС да предприеме законодателни инициативи за промяната на този фактор. Освен това той се надява това да стане и по естествен път чрез по-добра информираност, образование и практически съвети.
„Финансовото изключване“ е термин, който започва да се използва по-често през 1999 г. и представлява липса на достъп до основните финансови услуги на пазара на дадена страна. Според изследването негови жертви най-често са хора с ниски доходи, младежи и безработни.