Петролните залежи в басейна на венецуелската река Ориноко са най-големите в Западното полукълбо. Благодарение на тях м.г. във Венецуела бяха изразходвани $13,9 млрд. за социални програми. На един ден път западно от района охранителят Ефреин Ренгифо се е наредил на опашка пред държавната бакалия. В Баринас редицата чакащи пред „Супер Меркал“ се вие надалеч. Баринас е столица на говедовъдния регион в родния щат на президента Уго Чавес. Отявленият социалист се опитва да преразпредели богатството на страната и да ампутира „антиценностите на капитализма“. Както проповядва Чавес „Социализмът е Христос, а капитализмът Юда“ Върху червената тениска на Ренгифо е изписано името на програма, основана от Чавес, за когото социализмът е „грижа за всяка нужда на всеки човек“. Точно този ден обаче „Супер Меркал“ не изпълнява това обещание. Въпреки че Венецуела е шестият по големина производител в ОПЕК, в магазина няма никакво мляко, пилешко месо, олио и брашно. „Трябва да уцелите подходящия ден“, казва Ренгифо. Затруднението му е символ на изкривената икономика, пуснала корени във Венецуела. Петролът поскъпна двойно за последните 12 месеца, но в магазините основните продукти, чиито цени се контролират, често са дефицитни. В същото време венецуелци инвестират парите си, като купуват нови коли, процъфтява валутният пазар на черно, а през април инфлацията стигна 29% на годишна база. Наемите в по-заможните квартали на Каракас се качиха до нюйоркски равнища - $4000 на месец за двустаен апартамент. Пушената сьомга и френските вина вече се срещат в магазините. При все това Чавес сметна за необходимо да нареди на държавната петролна компания „Петролеос де Венецуела СА“ (ПДВСА) да създаде звено за дистрибуция на фасул и ориз. „Венецуела е страна на парадокса на изобилието“, казва Леополдо Лопес, 37-годишният кмет на Чакао, район на Каракас. Лопес е получил образованието си в САЩ и е лидер на опозиционната партия „Ун Нуево Тиемпо“. „Имаме петрол в изобилие и страшно много долари идват от тази индустрия, но нямаме достатъчно храна“, казва той. Млякото започна редовно да липсва от рафтовете на магазините. В столицата Каракас храните през април поскъпнаха с 42% на годишна база. „Има продукти, които изобщо не могат да се намерят - ориз, олио, говеждо“, казват местни хора. Бившият парашутист е бил две години в затвора Бивш военен парашутист, 53-годишният Чавес съвсем не е предпазлив политик. През 1992 г. оглавява неуспешен опит за преврат срещу президента Карлос Андрес Перес и по-късно подполковник Чавес е вкаран в затвора за 2 години. След това започна да роптае срещу корупцията и се зарече да насочи приходите от петрола към бедните. През 1998 г. спечели изборите с преднина от 16-процентни пункта. През 2002 г. с ефективната си стачка мениджърите на ПДВСА направиха опит да свалят Чавес от власт, като парализират икономиката. Делото им бе неуспешно и стачкуващите бяха уволнени. През 2004 г. Чавес назначи своя довереник Рафаел Рамирес за президент на ПДВСА. „Стачката бе с политически мотиви, тъй като бяхме загрижени за демократичните принципи във Венецуела“, казва Еди Рамирес, бивш шеф на дъщерно предприятие на ПДВСА, който взе участие в продължилите седмици демонстрации срещу Чавес през 2002 г. Според него президентът се е опитал да напълни борда със свои приближени революционери, а уволненията са разпръснали талантливите кадри на компанията в други страни. Чрез ПДВСА Чавес излива „кеш“ директно в икономиката и субсидиране на регулираните цени на някои хранителни стоки. През 2001 г. компанията даде за „благото на нацията“ 34 млн. долара. Днес вече шлюзът е отворен – 13,9 млрд. долара! Един от резултатите: 182-милиардната икономика на Венецуела постига растеж от над 12% за последните 4 години – най-високият сред големите държави в Латинска Америка. „Г-н Опасност“ Чавес също използва колоритни епитети, за да обрисува САЩ като глобална заплаха. Той нарича страната империя, президента й Джордж Буш „г-н Опасност“, а нахлуването в Ирак осъжда като империализъм. В реч пред ООН през 2006 г. нарече Буш дявол, а в телевизионно обръщение към сънародниците си използва за американския президент епитети като магаре, убиец и пияница. Зад цялата му самодоволна реторика обаче Чавес наистина постигна някои от целите си. В полето на външните отношения той успя да изгради антиамериканска коалиция, в която влизат Боливия, Куба, Еквадор, Никарагуа и в известна степен Аржентина. Що се отнася до вътрешните дела, правителството харчи парите от петрола с огромни шепи. Хиляди кубински лекари бяха доведени в страната. През април Чавес вдигна минималната заплата с 30% и я направи най-високата в Латинска Америка - $372 месечно. През 2007 г. пък имаше увеличение от 20%. Национализацията пропъди много инвеститори. М.г. Чавес увеличи на 60% държавния дял в 4 проекта за добив на тежък сорт петрол, разработвани съвместно с чуждестранни компании. Освен това национализира телефонна компания и енергиен производител, а т.г. оповести поглъщането на стоманодобивната, циментовата и въглищната индустрия. Цената е висока. През 1998 г. чуждестранните инвестиции са възлизали на $4,99 млрд. Миналата година се сринаха до $646 млн. Производството на храни намалява Производителите на храни казват, че конфискациите от Националния институт за земята са влошили дефицитите. Земята на Рохелио Пена, бивш говедовъд от щата Баринас, е била конфискувана през 2003 г. Институтът обвинил Пена, че е оставил голяма част от своите 3600 хектара да пустее и че няма нужната документация за собственост. Той обаче казва, че документите му са били изрядни и отглежда цели 2300 крави. Представители на института, придружавани от войници, се появили един ден в ранчото и му наредили да се изнесе - без каквато и да е компенсация. В момента Пена работи в семейната железария в центъра на Баринас. Факт е обаче, че производството на мляко и говеждо месо пострада. За последните 3 години продукцията от мляко е нараствала с 8% годишно, но все още е под нивото си отпреди десетилетие - 1,72 млрд. литра. По данни на Националната асоциация на говедовъдите във Венецуела м.г. са били произведени 1,5 млрд. л мляко. В сравнение с предходната година през 2007 г. производството на говеждо е спаднало с 22% на 343,798 метрични тона. Вътрешното производство не смогва на търсенето, така че компаниите и правителството прибегнаха до внос. Закупуването на стоки от чужбина се е покачило с 40% м.г. на $48,6 млрд. Износът е нараснал с едва 6,1% на $69,2 млрд. Да се купува от чужбина не е лесно. Вносителите се нуждаят от долари и в това отношение най-големият проблем е валутната комисия към правителството, известна като „Кадиви“. Тя решава как да се отпуска валутата, а процесът може да се проточи с месеци, казват търговците. Официалният курс е 2,15 боливара за долар, но на черно щатските пари надхвърлят 6,6 боливара. По-отракани венецуелци усетиха как да използват разрешеното им от правителството да харчат $5000 в кредитни карти, докато са в чужбина. Те отлитат до Кюрасао, Холандски Антили – на 75 км от крайбрежието на Венецуела, където си купуват чипове в казиното за $5000, кешират ги, а после се връщат, за да ги продадат в родината. Криза на чавизма „Това е вътрешна криза за чавизма“, казва Милош Алкалай, посланик на Венецуела в ООН в периода 2001-2004 г. Много поддръжници на Чавес му остават признателни за това, че ги е избавил от бедността. Марисол Рамирес, президент на кооперативните стопанства, казва, че все още вярва в Чавес, макар правителствените агенции да са неефективни и корумпирани. „Венецуела трябва да се пребори с парадокса богата страна - беден народ,“ смятат други. Милиардите петродолари могат да купят много неща, но както самият Чавес се увери, не пълнят щандовете на магазините.