Стоян Проданов е доктор по икономика и доцент по финанси. Женен, с две деца. Преподава в катедра "Финанси и кредит" в СА "Д.А. Ценов", Свищов, от 1994 г.

---

- Г-н Проданов, две години след началото на кризата какво е състоянието на застрахователния бранш и какви са предизвикателствата пред сектора?
- Както се очакваше, застрахователният бранш беше засегнат от глобалната икономическа криза и днес виждаме в пълен вид пораженията. Кризата се прояви най-вече чрез намаляването на премиите и чрез влошаването на ключови финансови показатели.
Въпреки това смятам, че секторът се развива по-добре от други браншове. В момента предизвикателствата са да се удържат позициите, да се сведат спадовете до минимум и ако е възможно, още през 2011 г. застраховането да започне отново да генерира растеж. Оптимист съм, че 2011 г. ще бъде по-добра от тази година. Има няколко основания за този оптимизъм - през 2010 г. всички имахме усещането, че това е дъното и че минималните нива на събраните премии са достигнати. От този момент нататък икономиката не би позволила продължаващо свиване на премиите. Освен това прогнозите на редица икономисти са за растеж на икономиката на страната в рамките на 2 до 3,5%, което автоматично ще доведе до увеличаване на активността и до по-високи приходи в застрахователния сектор.

- Според последните данни през октомври спадът в сектора е бил 6%. Какво можем да очакваме през другата година?
- Предполагам, че ще приключим годината с по-малък спад. Дори тези 6 на сто са едно по-добро представяне на сектора в сравнение с очакваното. Вероятно в края на годината понижението ще е не повече от 5%. Чрез тези данни си проличава, че застраховането със своите специфики демонстрира спад в сектора, по-малък в сравнение с други сегменти от финансовия сектор на икономиката. Моите позитивни очаквания за следващата година са свързани с малък растеж в рамките на 2-3%.

- Според данните, които съобщават от бранша, застрахователните измами се оценяват на 100 млн. лв. годишно. Какво е вашето мнение и какви мерки трябва да се предприемат, за да се предотвратят измамите?
- Няма съвсем точна и обоснована оценка на застрахователните измами и всъщност те могат да са повече или по-малко. До голяма степен тези експертни прогнози и очаквания са свързани с проявлението на измамите в други страни и екстраполирането на данните за нашия пазар. Все пак е радващо, че започна да се коментира и комуникира това негативно явление. Убеден съм, че общественото внимание трябва да се насочва доста по-остро и да се формира непримиримост към измамите.
Проблемът е, че в момента има едно твърде лежерно възприемане на измамите и по-меките форми на застрахователни измами се смятат за нещо нормално. Това е огромна грешка и трябва за всички да е ясно, че измамите се отразяват на клиентите, които редовно си плащат, тъй като щетимостта се прехвърля и се поема от всички. Смятам, че трябва системно и по-целенасочено да се работи за предотвратяване на тези негативни явления.

- А какво е вашето мнение за предложението застрахователните стикери да бъдат премахнати, как ще се отрази подобна мярка на дейността в сектора?
- Според компанията ни чрез стикерите се предотвратяват голям част от застрахователните измами. Например антидатирането е един бич за бранша, който в „Бул Инс“ до голяма степен сме решили чрез стриктните изисквания за маркиране и процедурата, която сме аутсорснали към външна фирма. На второ място, чрез пасивното маркиране става невъзможно да се извършва търговия с маркирани части. Това е добро решение, защото лесно демонтируемите части се вливат в търговията с крадени части, което не може да се случи, когато са маркирани. Така се предотвратява опитът за посегателство върху частната собственост. Освен това има и практика за цялостно разфасоване на автомобили. За да бъде предотвратена тя, по-скъпите части се маркират и се обезсмисля посегателството към тях. Ако се премахнат стикерите, ще се върнем години назад в борбата с измамите.
Освен това многократно беше посочвано, че това е разпространено на доста места по света. Според нас стикерите са добра практика и смятам, че в нашата страна е удачно да се прилага пасивната маркировка. Освен това активната е доста по-скъпа и някак не си заслужава за по-евтините автомобили да се инвестират 1000-2000 евро за GPS системи. Така или иначе „Бул Инс“ винаги ще работи в условията на действащата законодателна рамка.

- Народното събрание прие да се въведе 2% данък върху застрахователните премии от 1 януари. Какво е вашето мнение и какъв ще бъде фискалният ефект от тази мярка?
- Фискалния ефект ще бъде автоматичен, защото това е оборотен данък върху премийните приходи. По отношение на обхвата обаче ще има проблем, тъй като платежоспособността на населението е ниска и застраховането е чувствително към промени в цените. Макар и неголяма, тази промяна ще доведе до нови откази от застраховки. Автоматично ще се повишат и цените, като в случая това ще стане с прехвърляне на тежестта към крайния потребител. Съответно цената на полицата ще се повиши реално с тези 2%. Определено моите наблюдения сочат, че никоя компания няма да поеме тези 2 на сто за собствена сметка и ще се платят от потребителите.

- Има ли мерки, които трябва да се въведат в сектора за неговото оздравяване, но все още не са предприети?
- Сред най-важните мерки, които са на дневен ред в сектора, е да се въведе системата „Бонус-малус”. Системата ще повлияе най-вече на автомобилните застраховки и на ценообразуването им. Вече има яснота, че през 2011 г. ще се обезпечи законодателно и ще започне тестването й. Надявам се през следващата година да имаме система, с която да можем да стимулираме добрите потребители и да дестимулираме системните нарушители. Електронната полица като задължителен стандарт, който ще се въведе през 2011 г., ще доведе до нови промени в застраховането и до по-ефективни и качествени работни процеси.

- Зимата е традиционно най-силният сезон за застраховките “Гражданска отговорност”. Какви са тенденциите през тази година?
- През последните месеци има активизиране и то се очаква. В годините на кредитен бум сезонността на ГО беше размита заради закупуването на повече автомобили през годините и сключването на полицата в момента на сключване на сделката. Тогава голямата сезонност в края и началото на всяка година намаля и застраховките бяха равномерно разпределени. Сега обаче продажбите като цяло намаляха, лизинговите покупки също и отново наблюдаваме сезонност в края на годината. Прогнозата е, че сезонният и кампанийният характер ще се запази и догодина. В момента компаниите действат в една доста по-различна обстановка и ценовата война до голяма степен вече е част от миналото. Това е така заради нормативните промени, които уреждат формирането на достатъчни резерви и предотвратяват занижените цени на задължителната полица.

- От доста време се говори, че цената на „Гражданска отговорност” трябва да се увеличи значително. Все още това не се е случило, но кога смятате, че цената на полицата ще започне да се покачва? Какво трябва да направят българските застрахователи, за да стигнат европейските нива?
- От една страна, ние не виждаме рязко покачване на цената, но ако се проверят стойностите отпреди 2-3 години - има плавно повишаване на цените на полиците. Трябва да се съобразяваме с базата, от която тръгнахме и която беше много ниска. Определено скокообразно увеличаване на цената няма да има и смятам, че плавният модел ще се запази и през следващите години. Догонването на европейските нива няма да е задължително; както виждаме, има много цени под средните за ЕС (като например цената на труда и голяма част от стоките за потребление). Другият фактор за цената на застраховката е благосъстоянието на населението, което е доста под средните европейски нива, а те определят до голяма степен склонността към плащане на цената. Стойностите тук не могат да бъдат като тези в Германия и Франция. Въпреки това заради формирането на достатъчни резерви, за да се покрият отговорностите, покачване ще има.

- В началото на кризата имаше тенденция хората да спират да плащат своите полици, тази практика продължава ли?
- Ако отделим задължителната застраховка ГО, ще видим, че на пазара на доброволни застраховки има значителен спад и той се дължи на отказа от полици. Факт е, че за фирмите и домакинствата застраховането е с по-нисък приоритет и други, базови разходи са с преимущество. Много хора плащат със закъснение или когато имат пари. Смятам, че компаниите са достатъчно гъвкави и могат да поемат инициатива и да правят по-евтини и изгодни продукти. В „Бул Инс“ последните две години лансирахме множество основни и комбинирани застрахователни продукти, през 2011 г. ще продължим с разнообразяването на продуктовата гама.
Накрая се възползвам от възможността да пожелая на всички по-добра и спокойна 2011 година!


Интервюто взе Людмила Куюмджиева